Георги Полской - Рицари на фалшивите банкноти

През 1725 г. властите забелязали появата на фалшивите пари Те не могли да предположат, че парите са направени по „кухненски метод“ — с ютия и гъши пера, и полицията усилено започнала да търси клише. Правели обиски навсякъде и не пропуснали даже местния съдия Даниел Смит. Всъщност вече споменахме за облика на самите пазители на реда.

Обиските не довели до никакъв резултат. А фалшивите пари продължавали да наводняват пазара. „Съревнованието“ между монетните дворове продължило осем години без загуба за фирмата „Мери Батъруърд и К°“, но през юли 1733 г. станало събитие, което било много неприятно за фирмата.

На 19 юли 1733 г. 20-оръдейната фрегата „Грейхаунд“ взела на абордаж близо до американските брегове пиратския кораб „Рейнджър“. Тази вест се разпространила с бързината на мълния сред жителите на малкото градче Нюпорт и на близките селища. Всички тръгнали към пристанището, където трябвало да пристигне „Грейхаунд“, влачейки своя трофей. Към Нюпорт бързал и дилижансът, в който пътували три миловидни девици и галантен богато облечен кавалер. Прахът и ямите по пътя не им попречили да се запознаят и да прекарат добре. С пристигането си в Нюпорт те забравили за целта на пътуването и побързали към един бар, за да отпразнуват запознанството си. Поръчали си разкошен обяд и скъпи напитки. След това галантният кавалер извадил тлъста пачка 5-фунтови банкноти, щедро заплатил на кръчмаря и се приготвил да съпроводи дамите до пристанището. Но се случило нещо непредвидено — кръчмарят се оказал предпазлив и скоро злощастният ухажор-фалшификатор се намерил в затвора заедно с двадесет и шестте пирати от кораба „Рейнджър“, които се готвел да посрещне на пристанището.

Като разбрала от кого е получил фалшивите пари, полицията нахлула в дома на семейство Батъруърд, но не намерила никакво клише. Арестували цялото семейство, но скоро се принудили да го пуснат, защото не било открито главното доказателство. Въпреки всичко властите били принудени да изземат от обръщение всички 5-фунтови банкноти. Дори и след като прекратила бизнеса, Мери успяла да осигури добре старините си и починала на 89 години с пълното съзнание, че ще я заместят не по-малко ловки и находчиви „бизнесмени“.

И наистина, както пише един нюйоркски вестник от 1748 г., в страната се образувал сплотен клан фалшификатори на пари, „разни господа, не по-малко от 500, които са разпръснати из цялата колония чак до Северна Каролина“. Сред тази огромна армия от престъпници изпъквали един-двама особено талантливи. Такива „крале“ на фалшификаторите от XVIII в. били Оуен Съливан и Самюел Форд. Форд наричали още ковчежника на три провинции. За похожденията на Оуен Съливан си заслужава да разкажем по-подробно.

В хладното и дъждовно утро на 1 март 1756 г. през гъстата гора в северната част на провинция Нова Англия преминала група въоръжени конници. Водел ги детективът от град Ню Хейвън Еливалет Бичер. До него яздел човек с изпито лице и с вързани на гърба ръце. Кавалкадата, която се движела бавно по едва забележима хлъзгава пътечка, прегазила блатото и спряла в подножието на стръмен хълм.

— Тук е — казал пленникът с дрезгав глас и кимнал към три гъсти храста. Един от конниците слязъл от седлото, приближил се до храстите и ги разгърнал. Зад маскировъчните храсти имало огромен пън. Той се оказал кух и лесно го преместили. Открил се вход към някакво подземие. Всички слезли от конете и с насочени напред пушки се спуснали в подземния тунел. Най-отпред вървял полицай със запален факел, а след него Бичер. Пред вратата всички спрели. Бичер внезапно я отворил и се втурнал в помещението. Вътре нямало никой. То било осветено с дневна светлина, която идвала от голям прозорец, издълбан в противоположния склон на хълма. Бичер се учудил на това, че стаята била обзаведена със скъпи мебели, била топла и суха. По всичко личало, че стопанинът на това странно убежище го бил напуснал съвсем скоро. Бичер оставил засада и повел отряда към близкото селище.

Единадесет дни групата, към която се присъединили още няколко души, напразно обискирала домовете в цялото графство Датчес. Но ето че на 12 март капналите от умора и загубили всяка надежда да намерят престъпника полицаи от отряда на Бичер направили обиск в дома, където предполагали, че живее един от съучастниците на неуловимия Съливан. И при този обиск не открили нищо. Бичер вече се готвел да напусне дома, когато забелязал бучка прясна кал под кревата, на който лежала болна жена. Бързо преместили кревата с болната встрани и тогава забелязали, че една дъска на пода не прилепва плътно като другите. Тя затваряла вход към мазе, откъдето измъкнали Оуен Съливан — гравьор и печатар, човека, който за десет години фалшифицирал книжни пари на стойност 240 000 фунт-стерлинги-огромна за онова време сума.