Георги Полской - Рицари на фалшивите банкноти

Съливан бил разкрит и арестуван за пръв път в Луисбърг през 1747 г. за разпространение на фалшиви пари. Той успял да се отскубне и заминал за Бостън, където официално започнал да се числи към майсторите — златари. Всъщност Съливан продължавал да се занимава с противозаконния си бизнес и твърде преуспял. Но бъбривостта на жена му, която обичала силните спиртни напитки, била причина той да бъде арестуван неочаквано. При ареста през август 1749 г. в къщата на Съливан намерили много улики, между които и клишета. В джоба на жилетката му имало 30 фалшиви банкноти.

Докато излежавал присъдата си, Оуен Съливан между другото направил клише за 40-шилинговата банкнота на провинция Ню Хемпшир. Как е успял да направи това, не е известно и до днес. Чудно е и как е успял да предаде клишето на жителя на Бостън Джон Файрсървис, който му обещал да го отърве от затвора. След като получил клишето, Файрсървис с такова увлечение се заел да печата пари, че забравил за обещанието си. Спомнил си за него едва в затворническата килия.

Съливан бил признат за виновен в направата на клише за фалшиви банкноти и бил осъден да стои два часа на позорния стълб и да получи 20 удара с камшик.

След наказанието Съливан си дал обещание занапред да бъде внимателен. Той напуснал Бостън и заминал за Провидънс, където направил чудесно клише за банкноти на провинцията Роуд Айлънд. Съливан предпазливо си избрал няколко помощници, на които възложил разпространяването на фалшивите пари. Предупредил ги, ако ги залови полицията, да отричат всичко и да уверяват, че парите са истински и че те нищо не подозират за фалшификация на пари. В такъв случай щели да съдят само него.

През август 1750 г. бандата на Съливан била разкрита. Всички според уговорката отричали съучастието си в престъплението. Само един от тях — Николас Стефан, решил, че Съливан ги мами и си признал, че е разпространявал фалшивите пари, които печатал Съливан. Така той признал съучастието си. Всички останали били пуснати на свобода, а Съливан и Стефан били осъдени да бъдат дамгосани, да им бъдат отрязани ушите и да бъдат хвърлени в затвора за продължителен срок.

Тогава започнали да се случват странни неща. Спрямо Съливан присъдата формално била приведена в изпълнение, а фактически… Както и преди двете му бузи били украсени с рижи бакембарди, ушите му били на мястото си, а в затвора той си живеел като на свобода. За наказанието на Стефан разрешили на Съливан да излезе от затвора и да гледа как режат ушите на „нарушителя на договора“.

Не се учудвайте на снизходителността на властите по отношение на Съливан. Силата на престъпната паплач, която той ръководел, била толкова голяма, че властите не случайно се отнасяли вежливо към закоравелия престъпник.

Съливан излязъл на площада, придружаван от стража. Внезапно той изтръгнал сабята от войника, който го охранявал, пробил си път до ешафода и като заплашвал с оръжието, поискал от палача да отреже до основи ушите на бедния Стефан и да го дамгоса по двете бузи. Публиката посрещнала това с одобрителен шум. След като се убедил със собствените си очи, че присъдата е изпълнена, Оуен Съливан изчезнал. Нещастният страж дълго време след екзекуцията тичал из площада и викал: „Съливан! Съливан!“ Той се отказал от търсенето едва когато джентълмените, които напускали площада, го помолили „да престане да вдига прах“.

Но само след няколко дни Съливан сам паднал в ръцете на полицията като зряла круша и отново бил изправен пред съда. Този път го обвинили не само в бягство, но и в самоуправство при изпълнение на присъдата спрямо друг осъден. Но Съливан не чакал да го дамгосат и отново избягал.

По това време в глухите покрайнини на провинция Ню Йорк, в графството Датчес, съществувала нещо като „република“ на престъпници, обединени от солидарно поръчителство. Местните власти били подкупени от престъпниците и не ги закачали. Съливан тайно пристигнал там.

Скоро около него се образувала група от главорези, които основали тъй наречения „Монетен двор на Дувър“. Възглавяваните от Съливан 30 души бързо наводнили с фалшиви пари Нова Англия и южните провинции на страната. Властите на щата, в чиито граници влизало графството Датчес, от време на време залавяли някой от разпространителите на фалшивите пари, но до главатаря на бандата не могли да се доберат, въпреки че знаели кой е той. Асамблеята на Роуд Айлънд обявила награда от 400 фунт-стерлинги за залавянето на Съливан Губернаторът на Ню Йорк обявил, че търси доброволци, които да доведат в полицията престъпника — жив или мъртъв. Неизвестният дотогава детектив Еливалет Бичер успял да залови престъпника. През декември 1755 г. той получил от нюйоркските власти заповед за арестуването на Съливан, а Асамблеята на Кънектикът обещала да плати всички разходи по търсенето и залавянето на престъпника и предложила награда за всеки заловен фалшификатор.