Георги Полской - Рицари на фалшивите банкноти

Нова епоха в развитието на фалшификаторството настъпила след 1691 г., когато се появили книжните пари.

Те се печатали на обикновена хартия, и то само от едната страна. На правоъгълен лист, без водни знаци, били отпечатани неугледна винетка, гербът, номиналната стойност и подписите на длъжностните лица. Отначало всичко се печатало само с черна боя, а по-късно започнали да печатат герба и винетките с червена. Понякога се правели надписи за златното или сребърното обезпечение на парите, както и за това, че фалшифицирането на пари се наказва със смърт. Постепенно външният вид на парите започнал да се изменя. Например банкнотите от 2 шилинга на провинция Ню Хемпшир (1743 г) и от 20 шилинга на провинция Кънектикът (1755 г.) имали сложен орнамент, а едната страна на 20-шилинговата банкнота напомняла килим по отпечатаната на нея рисунка.

Парите в различните американски провинции малко се различавали помежду си. Наистина заради фалшификаторите всяка провинция прибягвала към различни уловки: печатали секретни завъртулки, думи с особен шрифт, а в Южна Каролина прибягвали до древноеврейски и гръцки букви (на парите от 1776 г.). В Пенсилвания на книжните пари с различна стойност името на провинцията било написано различно. Трябва да се знае, че това не е печатна грешка, а още една хитрост в борбата с фалшификаторите. Известни са четири надписа: Pennsylwania, Pensylwania, Pensilwania, Pennsilwania.

Не било трудно да бъдат подправени тези пари. Освен това те били печатани със стойности от 3, 5, 10, 15 и повече фунт-стерлинги и да се фалшифицират било по-изгодно, отколкото монети със стойност от няколко пенса. Известни са имената на първите фалшификатори на книжни пари: Роберт Фентън и Бенджамин Пирс.

Първите американски книжни пари имали един неравен край (най-често десният). Това се правело с наивната надежда, че ще се затрудни подправянето на парите. В монетния двор се съхранявал кочан, чийто противоположен край пасвал точно на паричния знак от определената серия. Парите обаче бързо остарявали и не само очертанието на края, но и самото изображение на паричния знак било трудно да се различи. Освен това не било трудно за фалшификаторите да изрежат края на банкнотите по съответния начин.

В атмосферата на непрекъснат стремеж към богатство и гонитба на „златния телец“ престъпници ставали за съжаление и много надарени хора. Те тръгвали към богатството и парите направо, като избягвали междинния стадий, наречен „работа“. За „успехите“ им помагали както подкупността на полицейския апарат, така и жестоката борба за място под слънцето в едно общество, където човек за човека е вълк.

В една от картинните галерии на САЩ може да се види с нищо незабележителна картина. Семейството — мъж, жена и дъщеря, е седнало около масата и пие чай, а до тях стои момчето — слуга. Мъжът държи в дясната си ръка чашата като блюдце — съвсем по московски. Той е съвсем плешив, с малки насмешливи очи. Облечен е в скъпа тъмнозелена жилетка и дантелена риза. Това е един от най-богатите граждани на провинция Роуд Айлънд — Джон Потър. За неговото добро положение в обществото говори и фактът, че на парите, които се печатали в тази провинция, стоял и неговият подпис наред с подписите на другите най-видни и достойни граждани. Но Джон Потър е влязъл в историята не защото е бил един от най-богатите в тази провинция в началото на XVIII в., а защото бил един от най-хитрите и ловки фалшификатори на своето време!

Веднъж Джон Потър отишъл в монетния двор в Нюпорт. Придружавал го помощник, чието име историята не е запазила. Мистър Потър пожелал да се запознае с дейността на печатари-те, гравьорите и другите майстори, благосклонно слушал обясненията им, задавал въпроси, а после величествено напуснал монетния двор с доста ясна представа за това как се печатат парите.

Скоро той вече имал собствен „монетен двор“. Единствен работник в него бил споменатият вече помощник. И въпреки че отпечатаните там пари били фалшиви, подписът на Джон Потър на тях бил истински. Следователно това били „частично“ фалшиви пари. Останалите подписи Потър подправял собственоръчно. Най-куриозното в тази история било, че когато в провинцията се заговорило за появяването на фалшиви пари, първият, който „узнал“ за това, бил самият фалшификатор. Това е естествено, защото той бил сред шепата хора, които държали кормилото на властта. Потър взел няколко от „своите“ и няколко истински фунт-стерлинги и отишъл при главния печатар на монетния двор. „Защо работиш така лошо? Някои банкноти са ясни, а другите много лоши. В едни случаи тази завъртулка тук е отпечатана ясно, а в други, както ето на тази банкнота, е размазана. А и моят подпис като че ли не е мой… Е, приятелче, може би ти се иска да бъдеш вързан на позорния стълб?“