Георги Полской - Рицари на фалшивите банкноти

Предполага се, че главен център на фалшифицирането ча пари по времето на разцвета на древния Рим бил Египет. Интересно е да се отбележи един малко известен, но много характерен факт. Когато Антоний пристигнал в Египет при Клеопатра, в свитата му имало опитни, както бихме ги нарекли днес, специалисти-експерти за борба с фалшифицирането на пари. Очевидно в Рим прониквали от Египет фалшиви монети в такова количество, че това сериозно безпокояло римския сенат. Впрочем възможно е фалшиви пари да са прониквали не само от Египет. По времето на император Клавдий в обръщение имало толкова фалшиви пари, че много опитни нумизмати подозират самия Клавдий в съучастие в това незаконно дело.

Това предположение не е толкова фантастично, колкото изглежда. Та нали и небезизвестният Нерон официално разрешил да се фалшифицират римските монети, като се прибавят към среброто и други метали, За държавната хазна това било изгодно. Своето решение Нерон обяснил с „държавни съображения“. Ако се вярва на римския император, за да се избегне бързото изтриване на сребърните монети и за да останат те по-дълго в обръщение, трябвало да се отливат от особена сплав. Така било сложено началото на „разтварянето“ на среброто в римските монети и в края на краищата количеството на примесите достигнало 90-95%.

Важно е да се отбележи, че в зората на цивилизацията на фалшифицирането на пари се гледало като на измама на частно лице. На това се дължат и не особено жестоките наказания, които се налагали за него. По-късно, когато фалшифицирането на пари придобило масов характер, станало ясно, че загубата от това, казано на юридически език, „противоправно деяние“, е доста голяма и засяга интересите на държавата. Тогава се изменил и характерът на наказанията. Те постепенно ставали все по-жестоки. В древния Рим благородните граждани се освобождавали за цял живот от всички данъци (а те били многобройни), а робите получавали свобода, ако издадат на властта фалшификатор на пари. Ако фалшификатор успеел да избяга от затвора, незабавно екзекутирали стражата. Самите престъпници обикновено хвърляли при дивите зверове, за да бъдат разкъсани, или ги изгаряли живи.

Древните германски закони също предвиждали изгаряне, а в северните райони на Франция през XIII век фалшификаторите на пари били хвърляни живи в котли с вряла вода.

В древна Русия също се отнасяли сурово с фалшификаторите на пари — наливали в гърлото им разтопено олово. По-късно това наказание било заменено с „по-хуманно“ — отсичали им ръцете и краката, а още по-късно започнали да ги давят. Така например през 1462 година в Новгород шест души, обвинени, че са фалшифицирали пари, били удавени в реката в присъствието на много граждани.

Приблизително по това време в Англия бил приет закон, според който на фалшификатора на пари отрязвали само ръцете. Ако в този страшен грях се случвало да бъде уличен някой от работещите в монетния двор, на него също му отрязвали ръцете и ги закачали над пресата — за назидание на онези, които още не фалшифицирали пари, но внушавали недоверие на началството. И все пак никакво наказание не могло да изкорени това престъпление. Жаждата за забогатяване надвивала страха. В тези далечни времена се прилагал своеобразен метод за определяне дали майсторът, когото подозират във фалшифициране на пари, е наистина виновен — предлагали му да подържи в ръка нажежен къс метал. Членовете на „контролната комисия“ внимателно наблюдавали лицето на заподозрения. Ако по време на тази чудовищна проверка то не се изкриви от болка, значи всичко било наред и майсторът бил вън от подозрение.

В Англия през средните векове кралят предоставял само на знатни хора правото да секат монети. Те имали право да слагат своя печат, което удостоверявало, че монетите са истински. И въпреки това същите тези хора се занимавали с фалшифициране на монети. Наистина те правели това хитро: слагали на монетите не своя печат, а печата на друг, който имал право да сече монети.

Когато крал Хенрих I разбрал това, в навечерието на Коледа през 1125 г. извикал при себе си в Уинчестър всички, които имали право да секат пари, и на онзи, който не можел да докаже чистотата на монетите си, отсичали дясната ръка. Един летописец твърди, че всички благородници останали с по една ръка Оттогава, щом се заговори за „кървавото Рождество“, всички в Англия знаят за какво става дума. Трудно е да се каже дали това е истина, но фактите говорят, че не само аристократите (и не само в Англия) се занимавали с фалшифициране на пари. Според последните данни в онези далечни времена (XII до XIV в.) в това престъпление били замесени представители на всички съсловия, но най-често лица с духовен сан. С тях също се разправяли без особени церемонии. Историята е запазила името на абат Месендрон, който по времето на английския крал Едуард III (1312–1377 г.) едва ли не съвсем открито се занимавал с фалшифициране на монети и с разпространяването им. Абатът бил разпънат на диба 1 1 Уред за измъчване чрез разпъване на тялото — Б. р. , а след това обесен.