Георги Полской - Рицари на фалшивите банкноти

Разбира се, между преселниците имало и такива, който наивно се надявали в Новия свят да се избавят от гоненията и експлоатацията, но някои търсели съвсем друга свобода. Това били любители на лекия живот, авантюристи или просто престъпници. Сред тях имало и фалшификатори на нари. През 1770 г. корабът „Тротмън“ с 26 оръдия на борда пристигнал от Англия в Мериленд с особен „товар“. Само след няколко дни „Мериленд газет“ съобщил на читателите си за появяването на фалшиви шилинги и призовал населението да внимава ори разплащанията си с търговците.

В обръщение били местни и английски фунт-стерлинги и шилинги, френски луидори, испански дублони, холандски гулдени и монети на някои други страни. Те се правели от различни сплави и да се определи от каква сплав е направена всяка монета било наистина трудно. Освен това в онези времена в Европа съществувал обичай, според който възцаряването на нов монарх често се ознаменувало със сечене на нови монети. Жителите на Америка естествено с голямо закъснение узнавали последните събития от Стария свят и това кой е встъпил на престола. Ето защо, когато през 1754 г. в Америка се появили испанските дублони, на които, кой знае защо, било написано „Фердинанд“, а не „Филип“ — името на краля, който тогава управлявал Испания никой не се усъмнил в истинността на тези пари. Кой знае, мислели си преселниците, може на престола вече да се е възкачил Фердинанд. Впрочем и самите фалшификатори явно не знаели откъде им е хрумнало да напишат на монетите не името, което трябвало.

За разцвета на бизнеса с фалшиви пари помогнали и други важни обстоятелства. Въпреки че според законите на повечето провинции фалшифицирането на пари се наказвало със смърт, това не плашело много собствениците на частни монетни дворове, тъй като апаратът на държавната власт бил малоброен и не особено авторитетен. Освен това по-голяма част от преселниците били неграмотни, а в обръщение се били натрупали толкова монети (впоследствие и книжни пари), че дори и за грамотен човек било трудно да разбере, какво е получил срещу своята стока.

През 1652 г. в Бостън (провинция Масачузетс) бил построен първият в Америка монетен двор, който започнал да сече сребърни монети: по 1 шилинг (12 пенса), по 6 и по 3 пенса. От едната страна в горната част на монетата имало две букви — NE (Нова Англия), а от другата, също в горната част — римските цифри XII, VI и III, означаващи стойността. Монетите нямали никакви други изображения.

Малко по-късно, след като се убедили, че да се фалшифицират тези пари не е никак трудно, започнали да секат нови, тъй наречените „дъбови“ и „борови“ монети. Разбира се, те също се правели от метал, но били наречени така, защото в зависимост от стойността им на тях било изобразено съответното дърво. Например шилингът (12 пенса) имал от едната страна изображение на бор, а по края надпис „Massachusetts“. От другата страна в центъра била написана годината, в която монетата е пусната в обръщение (1652) и стойността й (XII), а по края имало надпис: „New England“.

Историята е запазила името на първия фалшификатор на американски монети. Това бил Джон дьо Плис, който през 1674 г. бил изправен пред съда. През декември 1683 г. губернаторът и общинските власти в Ню Йорк издали заповед, с която предупреждавали жителите на града, че в провинцията са се появили фалшиви монети (включително и испански дублони). През 1684 г. такива предупреждения направили и властите на Бостън и на много други градове от британската колония в Новия свят.

Така започнала ерата на бизнеса с фалшиви пари. За това допринесло и обстоятелството, че колониалните закони били толкова несъвършени, а ненавистта на преселниците към суровите канони на британската юриспруденция толкова силна, че съдиите пускали фалшификаторите-неудачници да вървят където им видят очите. Наистина имало и случаи, когато заподозреният направо бил осъждан на смърт, без да се разглежда делото му. През 1703 г. например в Ню Йорк глобили един фалшификатор и го пуснали на свобода, а във Филаделфия през 1720 г. за същото престъпление обесили друг. Това различие се обяснява не само с факта, че всеки щат имал свои закони, но и с това, че още тогава американските съдии се отличавали със своенравен характер.

Въпреки всичко фалшифицирането на пари продължавало да се развива и усъвършенствува. Работата стигнала дотам, че горната камара на Асамблеята в провинция Кънектикът специално обсъдила проблема за борбата с така наречените „черни шилинги“.