Георги Томов - Розариум

— Че как кара кола?

— Е, що?

Радо се събуди на разсъмване, погледна ръчния си часовник — трябваха му няколко секунди да се ориентира в шарения циферблат на евтиния, но надежден Cassio — и се зави през глава. Пет и трийсет — в момента Кристина сигурно прави йога упражненията си на чардака в Търново. Снощи, много неочаквано, си бе заминала. Имала спешна работа, за която била забравила. Остави му чиния с мусака и кекса, тъй като майсторите не спряха за следобедно кафе, а вечерта отказаха да го вземат за вкъщи. На тръгване Кристина попита за телефона на Радо, той обясни, че не го е открил в колата, най-вероятно го е забравил у дома си. Пъхна главата си под възглавницата и отново извика образа на Кристина в ума си. Отдавна не беше си позволявал да мисли за жена по този начин… Представи си искрящите ѝ очи и усмивката, начина, по който свеждаше глава — признак, че слуша събеседника си внимателно и — разбира се — фантастичните ѝ гърди, едри и здрави като у младо момиче. Приятна топлина се разля по тялото му и почувства, че се възбужда. Скокна от леглото.

Направи си кафе и закуси с две парчета кекс. Майсторите едва ли щяха да дойдат. Започна подготовката на втората баня.

Отказали са се, вече бе десет. Изрита празната пластмасовата кофа: «По дяволите, защо хората живеят в страх?». Влезе в къщата и откачи ключа за опела от пирона над вратата.

Кръчмата в Малиново изглеждаше по абсолютно същия начин, както преди няколко дни. С тази разлика, че Кемал и Дурхан ги нямаше, а на стола, на който тогава седеше бай Мехмед, се беше разположил Метин. Изглежда го очакваше. Радо тръгна към него.

— Къде е бай Мехмед?

— При внук си в болницата, Патрон .

— Какво е станало с момчето?

— Снощи КАТ спирал него. Кара пило, книжка няма, отвели в участък — Метин го гледаше с подигравателна усмивка.

— Не се прави на клоун.

— И после, понеже е много умен и не знае кой крак му е десен, кой — ляв, се запрепъвал по стълбите и сега е в болницата.

Метин се изправи — половин глава по-висок, двайсет години по-млад от Радо и поне трийсетина килограма по-тежък. Доближи и телата им почти се докоснаха.

— Случват се такива работи, Патрон , не само на местните.

Брадичката му бе потънала в тлъстина. Радо се дръпна назад и замахна късо. Юмрукът му попадна точно в нея, но онзи не се срина на земята, както се случваше по филмите, а се изплю и се обърна към смълчаната публика: «Önce kimin başlattığını gördüm» 11 11 Видяхте кой започна пръв! (тур.) — Б.а. . Внезапно младият мъж сграбчи Радо и му приложи класическо поясно хвърляне, тръшкайки се отгоре му, надигна се и го затисна с коляно. Вдигна глава и се усмихна, все едно позираше за снимка с ловен трофей. Този миг невнимание даде възможност на Радо да се извие настрани, да се изсули назад и преди Метин да успее да се изправи, да стисне врата му в свивката на десния си лакът и да заключи хвата с лявата ръка. Турчинът започна да се дърпа и Радо си даде сметка, че противникът му е прекалено силен, за да бъде удържан. Погледна към наскачалите мъже, но те следяха схватката с безизразни лица и никой нямаше намерение да ги разтървава. Радо се задъха — усещаше, че губи сили. Онзи издаваше животински звуци, тласкаше го със силните си ръце и щеше да се освободи всеки момент, след което — без съмнение — нямаше да прояви и капка милост Обхванат от паника, решен на всичко, Радо впи зъби в голото му теме. Метни започна да се мята бясно и по някое време пририта с крака.

Познат дрезгав глас надвика глъчката: «Onu öldürecek!» 12 12 Ще го убие! (тур.) — Б.а. . Чуха се псувни, задърпаха го, откопчиха го от чуждото тяло и го довлякоха до колата. Ръцете не го слушаха, краката му трепереха неконтролируемо, но все пак успя да завърти ключа и да запали. Метин се беше изправил, олюляваше се и крещеше:

— Мъртъв си! И оная кучка също!

Ивета пое дълбоко въздух, успокои дишането си и пристъпи бавно в стаята. Погледът ѝ пробяга по монитора и се спусна надолу, към слабото неподвижно тяло на дъщеря ѝ.

— Мама е тук! — прошепна. — Чакай да видиш какво намерих. Заглавието е: -След пълна кома и шест години възстановяване Петър се върна към живота“. Това момче е от Пловдив, през 2005 година претърпява тежка катастрофа и изпада в пълна кома. Бил е на двайсет и две, с травми по цялото тяло и нараняване на главата. Съвзема се след шест години, в навечерието на Коледа. Въпреки че лекарите изразяват съмненията си, че Петър ще оцелее, майка му и за миг не се отчайва. Петър вече се съвзема, иска да завърши образованието си и да започне работа.