Георги Томов - Розариум

— Аз го пия чисто, предпочитам естествения вкус на нещата. Виждаш ми се кисел.

— Може това да ми е естественият вкус — Радо се подсмихна криво.

— Нормално за мъж, току-що излюпен след четири часа дневен сън.

— Главата още ми тежи…

— Кафето ще я оправи.

Преполовиха чашите в мълчание.

— Текстът за алхимиците е много интересен — обади се Радо. — Доколкото знам, са търсили философския камък — веществото, което превръща неблагородните метали в злато. Даже съм чел, че някои от тях са успявали и така Англия е финансирала Стогодишната война.

— Философският камък е символът на интеграцията на висше и низше, на мъжко и женско, на човешко и божествено. Заветната цел на алхимиците е била да вкарат дух в материалния свят. Считали са себе си за посредниците между Бог и хората. Съчетават древната философия, средновековни духовни практики и емпирично получени научни знания, до които имат достъп ограничен кръг посветени. За тях олово, калай, мед, желязо, живак и прочее не са това, което са за другите.

— Обаче онова за сливането на мъж и жена го чувам за първи път.

Скоро стана въпрос за птицата Феникс, китайците я наричат FengHuang . Според митове от три хиляди години преди новата ера тя първоначално е била две птици, Feng — мъжка, и Huang — женска, които боговете свързали навеки в едно същество.

— За птицата Феникс има легенди в японската, индийската, персийската, гръцката, римската и египетската митология. При славяните е Жар-птица. Корейците я рисуват като полумъж-полужена. Но в Розариума става въпрос не за механичен сбор, а за пълно духовно и физическо сливане и преминаване в качествено ново състояние. Фактически алхимиците търсят условията за „финалната трансмутация“ — условието за усъвършенстване и възнесение на човека.

— Да, но явно нещата не се получават. Има една книга — „Синухе“, за Древния Египет. Хората в осемнайсети век преди новата ера не се различават кой знае колко от тези в наше време — любов, изневери, борба за власт… За разлика от бурното развитие на науката, техниката, че дори и изкуството, моралното израстване на човечеството е чиста фикция. Така че едва ли сме по-близо до получаването на нов свръхчовек от взаимното проникване на мъж и жена, отколкото е била алхимията, когато е създаден този Розариум — замислено каза Радо.

Кристина се усмихна и почти успя да прикрие изненадата си от необичайните интереси на новия си майстор. Но тук вече разговорът се водеше на неин терен.

— За алхимическия свещен брак — Hieros Gamos — трябва да се случи пълно взаимно проникване — conlunctio, съединение, — за което е необходима външна сила, която да преодолее психологическия щит, заложен във всеки човек.

— Съединение — свързване, събиране, обединяване… — промърмори Бранко и се усмихна. — А за „проникване“ ми идват наум само нецензурни синоними.

— Тук се влага смисъл едновременно на сексуална и духовна близост. Conlunctio — nuptiae, matrimonium, coniugium, amicitia, attractio, adulation. Съединение — сватба, брак, съпружество, дружба, влечение, благоговение.

— Извинявай, какво казваш за щита?

— Без този щит не бихме оцелели. В него влизат всички инстинкти като базова, първо сигнална невропсихическа дейност, както и специфичните ѝ висим форми на проявленията — памет, внимание, мисловна дейност, фантазия. Та така — за преодоляване на щита е необходима външна сила. И знаеш ли каква е тази сила?

— Любовта?

— Не, доверието. То е „философският камък“, който би ти позволил да допуснеш друг човек толкова близо до себе си, че да стане част от теб. Любовта е изменчиво състояние, което не зависи само и единствено от рационални предпоставки. Можеш внезапно да спреш да си влюбен, без никаква причина. Не е така с обичта, защото тя е базирана на доверието. Ако се влюбиш в друг, в повечето случаи губиш предишните си чувства, но нищо не пречи да имаш доверие на много хора. Доверието е еманацията в отношението между хората. То е това, което ги сближава. Майката обича своето дете, но детето в своята безпомощност не я обича, то ѝ се доверява. С времето доверието се превръща в обич, този процес стартира в момента, в който детето започне да се еманципира поне частично и престане да зависи напълно от майката.

— Връзката майка-дете е ясна — поклати глава Радо, — но доколкото детето не може да осъзнае зависимостта си и оттам — да изпитва доверие към бащата, — то следва, че и обичта към него идва значително по-късно.

— Тук имаме кръстосан процес на взаимовръзки. Отношенията на зрелия мъж към жените, доколкото има зрялост при мъжете, се определя от отношението между майката и сина. Докато отношенията на жените към мъжете се формира от отношението на собствения им баща към самите тях.