Георги Томов - Розариум

„Трябва да проверя какво е станало с това момче.“

— И още нещо интересно, маме. За едно момиче от Добрич — Ева. Претърпяла е тежка катастрофа, при която автомобилът, управляван от баща ѝ, се удря в крайпътно дърво. Той умира, а тя изпада в кома. Лекарите казали, че състоянието ѝ е несъвместимо с живота. За нея обаче ежедневно полага грижи майка ѝ, която не може да се примири със съдбата на дъщеря си и в момента Ева е в съзнание, разбира и осъзнава всичко, но все още не се движи и не говори.

Ивета хвана ръцете на дъщеря си в своите:

„Ще се борим ли, маме!“

„Да, мамо!“

„Благодаря ти, детето ми!“

С лице към вратата, опрял гърба на стола си в стената, Радо направи знак на кръчмаря да се приближи. Без въобще да го пита какво ще желае, той му донесе чаша вода и голяма ракия. Седна насреща му, изслуша го, без да коментира, и накрая поклати съчувствено глава:

— Луда работа. Махни се от селото още сега, най-добре да не замръкваш горе. Миналата година една къща така изгоря малко преди да бъде напълно готова — работеха я бригада от македонския край. Те се отърваха, но всичките им инструменти — за десетки хиляди левове — станаха на буци разтопена пластмаса. Луда работа. Единият беше тоя, дето спечели петдесетте лева, егати късмета.

Радо се нервира:

— Все пак сме държава в Европейския съюз!

— Ерешиш. В Европейския съюз са София и четири-пет от големите градове. Извън тях е ничия земя. Луда работа. Ние сме в ничия земя и сме ничии.

Радо гаврътна ракията, закашля се и отпи от водата. Докато стигне до къщата, го втресе. Натрупа на миндера всичко, което ставаше за завиване, и се пъхна отдолу. Не спираше да трепери. Повтаряше като мантра „България е държава в Европейския съюз“. По някое време заспа. Събуди се на смрачаване, чувстваше се по-добре. Обиколи недовършената постройка, нанизва на тънка тел празни кенчета от бира и ги разхвърля из двора. Не можеше да си позволи да заспи отново, затова потърси някаква книга, с която да будува. В спалнята откри папка с фотокопирани текстове на английски.

Изкара нощта в четене. Нищо не се случи. Страховете му се бяха оказали напразни. До момента.

Всичко, до което туристите се докоснат, вече не е същото.

Кристина закусваше с Велизар на терасата на вилата му в Арбанаси. Той я беше попитал, за кой ли път, какво толкова ѝ харесва в „онова забутано село“, а това — за кой ли път — я беше вбесило.

— Добре де, но все пак не мога да разбера защо хабиш време и средства за някаква съборетина на час и половина път, като тук си на десет минути от дома си?

— Защото онова е моята съборетина. Това тук може да е палат, но е твоят палат.

— Какво пречи да стане и твой?

— Уффф, нямам сили повече да водя този разговор. Как да ти го обясня с прости думи — харесваш ми, кавалер си, добър събеседник, чувствам се сигурна с теб, но няма да се омъжа за трети път. И да ти кажа честно — Кристина направи опит да се пошегува, за да смекчи категоричността на казаното, — йогата тук не ми се получава.

— Нищо не казваш за секса?

— Сексът ни е страхотен, но не мисля, че се дължи на теб. Aspetta, bimbo — сега вече прихна. — Почакай, бебчо. Само да можеш да се видиш! Абе, това мъжете цял живот не излизате от пубертета.

— Виж, знаеш моето отношение към теб и…

— Знам всичко, което ще ми кажеш. Мога да го кажа заедно с теб — дума по дума. В това има чар, стига да не се повтаря често. Симпатяга на четиресет и пет, художник и бизнесмен, необвързан — ти си най-желаният мъж в старопрестолния град. Ма certo! 13 13 Разбира се! (итал.) — Б.а. За какво съм ти аз? Защо не приемеш веднъж завинаги, че сме много добри приятели, които чудесно се забавляват в леглото? Защо всеки път трябва да ми разваляш удоволствието? Напът си да се превърнеш в енергиен вампир, честно.

Кристина погледна демонстративно ръчния си часовник:

— Хайде, хвърли ме до паркинга да си взема джипа. Дано да са го измили момчетата, че последния път май ги обидих. Казах им, че бакшишът ще зависи от това каква музика слушат и какви вестници четат. Защо на автомивките има само жълти вестници и задължително ти оставят радиото на чалга станция?

— Къде ще ходиш?

— Забравила съм си едни материали в моята съборетина, в моето сбутано село. Така че отивам дотам и веднага се връщам, за да съм на линия за откриването на твоята изложба в най-добрата галерия в града — твоята .

Този път радиото бе оставено на Classic FM — станция, излъчваща главно джаз и класическа музика, но в момента вървяха реклами и Кристина превключи на сиди. Писна кларнет и Азис изпадна в кръшна орнаментика. „Мога да постигна ефекта на студено къдрене от две слушания“ — помисли си и се разсмя. С тази шега приятелчетата от автомивката бяха надминали очакванията ѝ.