Георги Томов - Розариум

Телефонът му иззвъня — Стоил Стоев, шефът на „Сигурност“:

— Къде си?

— Извън офиса съм. За какво става въпрос?

— Твое задължение ли е да следиш пресата, или греша?

— Мое, по принцип. Секретарката има грижата да…

— Има ли нещо интересно за нас тези дни? — прекъсна го Стоев.

— Н-н-е, защо?

— Ей, не зная кой вятър те довя, но не е лошо да си вършиш работата. Искам утре до десет нула нула писмено обяснение защо жълтата преса се занимава с нас. Разбра ли?

— Утре е събота…

— Е, и?

— Добре. Няма проблем.

— Мама е тук!

Виж ти, днес денят е прекрасен. Забързана в ежедневието, Ивета осъзнаваше как изглежда животът навън едва след като го погледнеше с очите на Рая. От този прозорец всичко се виждаше ярко и контрастно, като реклама в цветно списание.

Тя седна до леглото на дъщеря си и загали косата ѝ.

— Любовта е велика сила, тя движи света напред, но това, което го крепи, с обичта на майката. Не мога да разбера защо Библията не прави разлика между любов и обич, може би защото в нея се говори преди всичко за любовта към Бога и неговата любов към тези, които са го приели в сърцето си. Дори обичта към друго човешко същество е пречупена през тази призма: „Който не проявява любов, не познава Бога, защото Бог е любов“ — пише в Библията. Ако Бог е любов, то и любовта е Бог, ако любовта е Бог — то майката също е Бог, защото няма по-силна любов от нейната.

Изкривените пръсти на Рая се озоваха между дланите ѝ:

— Мама е твоят Бог, защото тя те обича повече от всичко и от всеки на света. Къде беше Господ, когато онзи идиот ви помете с бронирания си автомобил? Къде беше Господ, когато в продължение на четиресет дни ти се бореше за живота си, с какво точно беше зает, когато докторите се опитаха да те събудят? Не бях ли аз достатъчно отдадена, не направих ли чудеса, за да му покажа любовта си? Какво поисках в отговор? Нещо добро за себе си, нещо лошо за другите, нещо непристойно, обидно, недостойно?! На Господа му се досвидя едно-едничко чудо — да те върне при нас! Не сме заслужили, или му беше изчерпан лимитът от чудеса? Не, миличко! Няма такова нещо като чудо, извършено от Бог, има чудеса в медицината, чудеса на човешката воля и дух, обусловени от чудото обич. И ние е теб ще дочакаме това чудо, не — ще го извършим! Защото мама те обича!

„Днес е крайният срок — доктор Леви чака отговор.“

— Слушай, маме, какво прочетох. Японските учени са разработили стимулатор, с който събудили момиче от шестнайсетгодишна кома. Момичето се казва Александра и е на двайсет и две. Било е само на шест, когато изпада в кома! Имплантирали са ѝ електроди и стимулират работата на мозъка и сега тя изразява емоции и е способна да възприема всичко, което се случва около нея. Докторите казват, че може да се говори за пълно излизане на момичето от комата. Този апарат е изпробван на още шестима пациенти — буквално преди дни! — и вече втори се събужда!

„Единият е мъж на трийсет и пет и са разговаряли с него по различни теми. Изумително!“

— Всеки ден се правят нови открития, маме! Ами това: „Нов тест показва дали пациенти в кома ще се събудят“. Имало някакъв нов скенер, който определя каква енергия консумира мозъкът. Да видим доктор Леви какво ще каже.

„Още довечера ще пиша на доктор Леви, че приемам участие в специалната програма на клиниката в Шеба.“

Щеше да намери парите за лечението на Рая, ако ще да се влачи по корем!

Радо мълчаливо ровичкаше огретена в чинията си и Кристина не издържа:

— Да не е солено сиренето?

— Добре е.

„Все едно сме женени от години…“ — тя реши да заложи на десерта. Влезе в кухнята и сипа сладко от белени сливи е цял орех в две купички, приготви и тумбести чаши за купения сутринта Henessy . В този момент телефонът ѝ иззвъня:

— Ало?

— Защо не дойде? — гласът на Велизар звучеше примирено.

— Пътувам за София. Ще ти звънна по-късно — затвори. Не ѝ беше до него в момента. Мразеше лъжите, не помнеше кога за последен път бе прибягвала до лъжа, най-вероятно е било, за да спести някому неудобство или обида. Както в случая.

— Извини ме, не съм добра компания тази вечер — Радо се появи на вратата.

— Случило ли се е нещо? — вдигна вежди Кристина.

— Не. Нищо не се е случило. Егати колко е тромав българският език. А на английски са само две думи.

— Коняк със сладко от белени сливи?

— Благодаря, но мисля да лягам. Имаш ли нещо против да ползвам пръв банята?