Георги Томов - Розариум

— Обаче те не ядат свинско.

— И аз го избягвам. Купила съм пилешко. Щом ще слизаш до Врабево, вземи телешка кайма да направя една мусака утре.

Думите ѝ прозвучаха делнично, почти семейно. Радо тръгна към майсторите, но Кристина го хвана за лакътя:

— Искам да ти благодаря, че толкова бързо си организирал всичко — каза тихо, като избягваше погледа му. Късите ръкави на тениската му разкриваха здрави мъжки ръце с издължени бицепси.

— Мама е тук!

Оловни облаци захлупваха небето. Всеки момент щеше да се извие буря. Ивета извади купчинка разпечатани на принтер листа, седна до дъщеря си и въздъхна:

— Искам да си поговорим за будната кома, маме. Трябва да си наясно — започна да чете с тих, отчетлив глас:

«Будна кома, наричана още вегетативно състояние, е липса на възможност за спонтанна умствена дейност (декортикация) поради масивна повреда или дисфункция на полукълбата на главния мозък, при съхранена дейност на продълговатия мозък, междинния мозък и гръбначния мозък и запазени моторни рефлекси. Понякога са потиснати всички двигателни функции, включително на речта, жестовете и мимиката. Отворените очи на болния създават впечатление, че има съзнание. Ако състоянието е по-леко, той може да извършва някои елементарни движения, да изговаря отделни думи или да прави опит за проследяване с очи. Пациентът е външно без емоционални реакции и не изпълнява команди.»

— Спокойно, маме! Истината ни прави силни!

«Будната кома може да бъде определена като постоянна, ако продължава повече от четири седмици. Най-честите причини за персистиращо вегетативно състояние са тежко травматично увреждане на мозъка или аноксия (липса на кислород повече от пет минути), например при спиране на сърцето, удавяне, затрупване от лавина или обесване. Ако състоянието на кома продължава повече от шест месеца, само за малък брой пациенти е възможно частично възстановяване на съзнанието.»

— И сега внимавай, маме.

«Известен е един случай на парализиран пациент, който бил в състояние на кома в продължение на десет години. С помощта на функционален магнитен резонанс — МРТ, лекарите установили, че пациентът показва признаци на съзнателна дейност. Болният слушал въпросите на лекаря и се опитвал да отговори на тях, като активно напрягал различни области на мозъка.»

По перваза на прозореца затрополиха едри капки. Сигурно се задаваше истински потоп, но градът — както винаги — щеше да оцелее, прероден и пречистен.

— Но виж какво пише за новите клинични изследвания в Англия:

«Хората в кома чувстват, мислят и дори са в състояние да общуват, разкриха нови клинични опити във Великобритания и Белгия. В опитите са участвали двайсет и трима пациенти, намиращи се във вегетативно състояние, изпаднали в продължителна кома след различни тежки инциденти. При четирима от тях (седемнайсет процента) са констатирани безспорни признаци на съзнание. С помощта на мисълта си тези болни са били в състояние да отговарят на въпроси по същия начин, както биха го сторили с очи, говор и жестове, ако бяха здрави. Лекарите правили изследване с ядрено-магнитен резонанс на мозъка на пациентите в т.нар. будна кома, докато им задавали въпроси. След това направили същото с двайсет и трима здрави доброволци, като им задали същите въпроси. В изследването участвал и журналист от Би Би Си, който разказва: «Казах на лекарите името на майка си. После те назоваха две имена, едното от които на мама. Когато го чуя, трябва да си представя, че двамата играем тенис. Когато чуя името на другата жена, си представям просто, че се движа някъде», разказва Фъргъс Уолш. Скенерът показал, че той веднага разпознава името на майка си чрез реакцията на мозъка. Същият резултат дали при същия въпрос и четирима пациенти във вегетативна кома. Изследването дава надежди, че лекарите ще могат да комуникират с хората в кома и да ги питат например изпитват ли болка или даже да установят емоционалното им състояние.»

— Разбира се, аз откога казвам същото!

«Експериментът напомня за случая с белгиеца Ром Юбен, който след двайсет и три години кома се събуди преди два месеца. Лекуващият го екип установил, че мозъкът му отговаря с «да» и «не» на различни въпроси, поради което го признал за жив. Пациентът вече е в състояние да движи единия си пръст — и сега е помощта на специален компютър ще пише книга за невероятната си история. Резултатите от изследването ще са силен аргумент в борбата «за» и «против» евтаназията, доколкото доказват, че хората в будна кома са реално живи и поради това не би трябвало да бъдат обект на евтаназия.»