Георги Томов - Розариум

— О, да. Ревях, ако не ме вземеха от първите. Сега даваш ли си сметка колко емоционално стабилна е Рая? Браво на нашето момиче!

От десетина години Стоил и Биби наемаха двуетажна стара къща в Драгалевци. Под навеса в дъното на леко занемарения двор заварихме домакините с най-близките ни общи приятели. Компанията се събираше често преди, но не бяхме сядали заедно след катастрофата. Ивета прегърна Филип и го пусна от обятията си чак когато се появи Стария с цветя за Биляна и ново издание на философски речник на английски за младежа. Шофьорът му извади от багажника на рейнджроувъра торта и кашонче с просеко 1 1 Просеко — сухо пенливо вино от Италия, направено от специален сорт грозде. — Б.а. . Стария пиеше рядко, главно вино, както той обичаше да казва, „с добро качество на разумни цени“. Не робуваше на региони, изби, сортове, реколти и дъбови бъчви, за него „добро качество“ означаваше виното да му харесва. „Разумен избор“, „Важните неща“ и „Механизмите, които движат света“, бяха три от стълбовете на неговото символ верую.

Ако Стария те цени — получаваш щедри парични бонуси, ако те обича — получаваш лично подбрани подаръци, ако те нагости — значи си приет в най-близкия му кръг. Малко хора се радваха на тази чест — съпругата му бе починала отдавна, тъстът му си бе заминал преди десет години, дъщерята и внучката живееха в Щатите. За други негови роднини не бяхме чували.

Биляна изнесе маринованите „доцентски“ (в компанията на шега наричаме агнешкото „доцентско“) котлети, ребра и наденички и Стария препаса престилката и хвана щипките. Докато ние изпием по две ракии, обсъждайки неадекватната бежанска политика на Меркел, скарата беше готова — месото бе изключително крехко и вкусно. Филип затвори философския речник, свали слушалките от главата си и се нахвърли върху яденето със завиден апетит, поклащайки леко глава, все едно продължаваше да чува музика.

— По-спокойно — дискретно му прошепна Биляна.

— Ето кой наистина оценява кулинарните ми умения — усмихна се Стария. Самият той едва хапваше, верен на друг от принципите си: „Бъди умерен“.

— Оставете момчето — обади се Доктора. — То и ние лапаме като мигранти. Умират си за агнешко. Що не вземем да отворим една бира-скара на границата, то и без това там е булевард „Ленин“.

— Хайде излез вече от соца — засмя се Биляна. — Какъв булевард „Ленин“ те гони?

— Не се шегувай с тези неща, положението е повече от трагично — жената на Слайса беше доброволка към Червения кръст. — Преди два дни се върнах от лагера в Харманли, една трета от децата там са без родителите си. Тези хора нямат никакви вина!

— А колко от тях наистина бягат от войната? — Доктора изглеждаше скептичен. — Има ли изобщо сирийци? Тези хора са престъпници, те нарушават границата на суверенна държава.

— Нямат друг шанс — Стефан обичаше да опонира на Доктора. — На КПП-то никой няма да ги пусне без визи. Освен това не нарушават закона, а само границата.

— Е как така? — Доктора беше изумен.

— Ами така — Стефан вдигна рамене. — Такъв е законът. Стоил да ти каже.

— Съгласно Наказателния кодекс кандидатът за убежище не носи наказателна отговорност при преминаване на границата извън КПП. Член 279, алинея 5: „Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията“ — цитира съпругата на Слайса.

— Каквото и да ми говорите, това не касае икономическите мигранти, нали? — Доктора беше раздразнен.

— Чакайте да ви разкажа нещо — побърза да се намеси Стефан. — Две и дванайсета нали ходих при племенницата на Лесбос. То тогава още я нямаше тази масова вълна на мигранти, в момента на острова е ад. Съсипаха им туризма. Та ми разказваха моите хора — те живеят в Моливос, най-хубавото селище със стара крепост и прочее — как се връщат с колата от някакъв манастир, карат по черен път през полето, а то цялото в рапица. Виждали ли сте цъфнала рапица — голяма красота. Движат се бавно, радвайки се на гледката — докъдето им стигат погледите, всичко е яркожълто — и по средата на нищото — негър. Ама от онези с цвят на добре узрял патладжан. Маха на стоп. Спират и го питат на английски закъде е тръгнал, а той — „Атина. Атина“.

Мъжете се разсмяха.

— Как за Атина — пита съпругата на Слайса. — Лесбос нали е остров?

— Остров — смее се Стефан, — на хиляда и триста километра от Атина. По права линия през морето. Турски рибари изхвърлили „брикета“ в морето около острова и му казали — ей там е Гърция, плувай. А за него Гърция и Атина явно са едно и също.