Георги Томов - Розариум

— Подаде отвод — каза сухо Стария.

Ивета ми беше казала, че тя лично поискала услуга — делото да се падне на „тяхна“ съдийка, но Асен Котраков явно се бил изръсил яко, та се наложило Стария да се намеси. „Да ти искат кеш, за да гледат дело по съвест! Но съм се зарекла, че пари по този казус няма да дам! В края на краищата моето приятелство трябва да значи повече от въшливите мангизи на някакъв сводник и дилър. За всеки случай ѝ казах на нашата, че ако ми играе номера, щото оня ще опита и нея да я купи, ще извадя кирливите ѝ ризи от десет години назад. Всичко пазя!“

— Да позная ли от първия път електронната система на кого е разпределила делото втория път? След справка с ГПК мога да заложа и колко ще получи. За обвиняемия говоря — Стефан се засмя с глас. — Не за съдийката.

— Ма моля ви се, бе! Какво като го осъдят? Какво стана с онзи Сюлейман от случая с Цвети? — Доктора се бе изправил и ръкомахаше.

— Хюриет Сюлейманов — обади се Стоил.

— Майната му на името. Осъдиха го на петнайсет години, ама ще лежи, ако евентуално ни го върнат. В Германия било момчето, четох някъде. Айде стига. Това не се търпи вече, казвам ви. Но лошото е, че тези знакови случаи дават кураж на други малоумници да правят каквото си искат.

— Биляна и Ивета нали затова създадоха фондацията, за да… — понечих да туширам тона, но Доктора ме прекъсна:

— „Да спрем убийците на пътя!“ Хубаво де, и аз съм в управителния съвет, ама какво правим? Само приказки по медиите — Доктора се тръшна обратно на дивана.

— Ти какво предлагаш? — Стария изглеждаше напълно спокоен.

— Ще ви кажа. След като години спасявам човешки животи, считам, че е по-далновидно да предотвратяваме проблемите, като… като… Абе, с цената на разумни жертви.

— Говори направо — Стария се наведе напред и се вторачи в мъжа, за чиято научна титла бе помогнал навремето.

— Ако всичко това е вярно, този ще направи още сакатлъци и ще има още невинни жертви. Помнете ми думата. Трябва да го предотвратим.

— Ти можеш ли да застреляш човек? Все пак не е овца — Стефан изглеждаше изумен.

— Мога, да. Но не виждам защо да го застрелваме, като можем да го направим по друг начин.

— Аха, ние. Ние го блъскаме лекинко с кола и ти го докарваме насила в болницата. От там нататък поемаш ти. Никой няма да те заподозре — Стефан отново се изсмя, този път късо и нервно.

— Спести ни тъпите си шеги, моля те. Тук сме шестима мъже с акъл и възможности — искаш да кажеш, че не можем да измислим достатъчно интелигентен начин?

— Моля ви се — не се сдържах. — Не искам да слушам такива работи.

— Проблемът е, че първо ще заподозрат него — Маро ме посочи, взрян в Доктора.

— Ако се разбере, че е убийство — Доктора беше ядосан, че му се отваря нов фронт.

— Ако се появи съмнение, че не е естествена смърт — обади се Стоил. — И ще тръгнат от тези, които имат конфликт с жертвата. Както му казват по филмите — мотив.

— Ама вие сериозно ли? Първо на първо — сигурно има сто души, дето с кеф ще го затрият този боклук…

— От тези сто души, дето му имат зъб, деветдесет и девет ще го наръгат с нож пред целия катун, без да им пука, че има свидетели. Ти ако мислиш да се маскираш на панаирджийска мечка и да му удариш един скалпел — казвай. Ще си взема пуканки и ще седна на първия ред.

— Стефане, хайде по-сериозно. Не сме деца. И не ме прекъсвай трети път. И. второ на второ — Бранимир няма да е в страната, когато се случи.

— Докторе, ти.

— Чакайте, момчета — Стария се изправи и всички млъкнаха. В очите на по-младите мъже се четеше уважение. През годините бе помагал на всеки от тях. — Хайде да не се палим толкоз. Едно по едно. Първо — преди да говорим за „как“ — считаме ли, че това, което предлага Иван, е допустимо от морална гледна точка? Ако всички присъстващи тук сме „за“ — само тогава има смисъл да продължим разговора. Може би ще е най-честно аз да кажа пръв. Аз съм „за“. Ще ви питам един по един, помислете, преди да отговорите. Стоиле?

— „За“.

— Иване?

— Категорично „за“!

— Марине?

— Абе.

— „За“ или „против“?

— „За“.

— Стефане?

— „За“. Нека кажа защо — нямам нищо против циганите, на доста такива давам хляб — в преносния смисъл на думата. Аз гледам кой какъв е като човек, а този е стопроцентов боклук. Остави другото, ама да избягаш след.

— Благодаря ти. Бранимире?

— Моля ви се, не разбирам какво става тук? Ние даваме ли си сметка за какво гласуваме?!

— Тоест ти си „против“, така ли? — Стария ме гледаше настоятелно.