Георги Томов - Розариум

— Разбира се, че съм „против“. Но тук става дума за друго, не само за изземване функциите на правосъдието. Кои сме ние, че да заемаме позата на висш морален съдник?

— Ти вярващ ли си? — попита ме Стария. — Мислех, че си атеист.

— Религията, както и атеизмът са крайности, а аз не обичам крайностите. По-скоро съм агностик. Това дава широко поле за маневри. Там, където атеистът би казал: „Няма Бог“, агностикът би признал, че Бог съществува, стига да получи доказателство. Освен това има свободата да дефинира Бог както му харесва.

— Ти как би го дефинирал? — Стария ме гледаше с интерес.

— „Бог е естественият порядък на нещата“ или „Бог е в естественият порядък на нещата“.

— По-добре „Бог е и в естествения порядък на нещата“, защото иначе е твърде ограничително, а все пак става дума за безкрайност.

— Приемането на безкрайността само̀ по себе си е крайност — засмях се. — Аз съм против крайностите.

— Против всички крайности ли си? Няма ли крайност, която би одобрил? — включи се в разговора и Доктора.

— Не съм се замислял, но май няма такава, която да не бих се опитал да разбера.

— На мен цялата тази постановка около Бог Отец, Син и Свети Дух въобще не ми е ясна — Маро се почеса по главата. — Сигурно има нещо там горе, ама да е хем така, хем онака, хем другояче…

— Това не е за всеки, брат ми — обади се Стефан. — Иска се теоретична подготовка. Ако седнеш да почетеш, а не само да гониш топката, току-виж ти светне.

— На тебе ти е светнало понеже. Хайде обясни ми как нещо е едновременно баща, син и дух?

— Марине, не се прави на по-семпъл, отколкото си — Стария тупна с длан по страничната облегалка на дивана. Нека не опошляваме разговора. Темата е важна, може би — най-важната. Не е редно да се отрича религията. Изчел съм всички значими философи — от древността до наши дни, — но така и не намирам моето обяснение за света.

— Не трябва ли науката да даде това обяснение? — вметна Доктора.

— Искаш да кажеш, че философията не е наука.

— Ми няма „логия“ в думата.

— Донякъде си прав — за разлика от природните и хуманитарните науки, при нея липсва общоприет научен метод и обект на изследване. Затова и няма „логия“. Но „логия“ не значи единствено наука. Според материалистите е всеобща закономерност; а според идеалистите — духовно начало, божествен разум. А в християнството — Исус Христос. Ерго — християните са последователи на Платон.

— Значи „логия“ е черга, която всеки дърпа към себе си — заключих, доволен от насоката на разговора. — Предлагам да се обединим около твърдението, че философията е единствената наука.

— Дарвинистите — продължи Стария — първи са се противопоставили на религията, отричайки ролята на Бог за появата на света, но съвременната наука си дава сметка, че натрупаното познание е прашинка в безкрая на неизследваното. Постоянно се правят открития, но какво от това? Според астрономите и математиците материалният свят е безграничен, което значи, че науката никога няма да успее да го обхване. Да не говорим, че всяко знание разкрива незнание в геометрична прогресия. Още Сократ е казал „Знам само, че нищо не знам“, а Айнщайн — две хиляди и триста години по късно — „Колкото повече знам, разбирам, че нищо не знам“.

— И какво — след още две хиляди години някоя умна машина ще докаже категорично, че знаем едно нищо.

— Четиресет и две — влязох в тона на Маро, който нарочно се правеше на клоун.

— Примерно. И ще се скарат две цивилизации, защото машината на втората е изплюла отговор двайсет и четири — включи се и Стефан.

— Може пък да е прав Юнг, че човекът повтаря структурата на Вселената и Космосът е повторен в човешката душа — подсмихна се Доктора. — Излиза, че те с Фройд са първите космонавти.

Стария въобще не ни обърна внимание:

— Изобщо пътят за разбиране на Вселената не е чоплене от единия ѝ край, а се налага да схванем логиката, по която е изградена. Представите ни трябва да бъдат допълвани и от други източници извън традиционната наука. След теорията на относителността Айнщайн признава съществуването на Висш дух, създаващ световната хармония, и формулира понятието „космическа религия“. Но у нас думата „религия“ се считаше за мръсна — голяма грешка. Още по-голяма е да подценяваме нещо само защото не го разбираме. Бог Отец, Син и Дух — това е начин да се обяснят на хората преди няколко хиляди години понятията материя, енергия, съзнание . Глобално погледнато, светът се състои от възходящи нива и различните хора обитават някое от тях.