Хенри Милър - Nexus

Същата вечер, докато нашите четяха вестници, й написах писмо, което би трогнало сърцето и на лешояд. (Написах го на същото малко писалище, което ми бяха подарили като малък.) Описах й плана на книгата и как съм я нахвърлял наведнъж, без прекъсване. Казах й, че книгата е за нея, че книгата — това е тя. Казах й, че ще я чакам ако ще и хиляда години.

Писмото беше колосално и когато го свърших, разбрах, че не мога да го изпратя — защото беше забравила да си даде адреса. Обзе ме ярост. Сякаш ми беше отрязала езика. Как можа да ми извърти такъв долен номер? Където и да беше, в чиито прегръдки да беше, не усещаше ли, че се боря да стигна до нея? Въпреки проклятията, които сипех върху й, сърцето ми казваше: „Обичам те, обичам те, обичам те…“

И когато пропълзях в леглото, повтаряйки тази идиотска фраза, застенах. Застенах като ранен гренадир.

На другия ден, докато ровех и кошчето за боклук в търсене на изгубено писмо, се натъкнах на смачкан лист, очевидно подхвърлен там отвратено от пълномощника. Почеркът беше тънък и несигурен, сякаш старчески, но се разчиташе въпреки сложните завъртулки, по които пишещият страшно си падаше. Погледнах го и го пъхнах го в джоба си да го прочета на спокойствие.

Тъкмо това писмо, абсурдно и жалко само по себе си, ме спаси да не изгриза сърцето си. Ако пълномощникът го беше хвърлил там, то трябваше да е по нареждане на моя ангел-хранител.

„Уважаеми господине…“ — започваше то, и още със следващите думи тежест падна от гърба ми. Открих, че не само мога да се смея като едно време, но и че мога да се смея на себе си, което беше неизмеримо по-важно.

„Уважаеми господине, надявам се, че сте добре и се радвате на добро здраве при това толкова променливо време, каквото е в момента. Аз самият понастоящем съм много добре и се радвам да го кажа.“

А после без повече приказки авторът на този любопитен документ се хвърляше в своето лесовъдно-солипсистично словоизлияние. Ето думите му…

„Бих желал да ми направите една много добросърдечна и много специална услуга: любезно да разпоредите служителите на Парковия отдел да излязат сега и да започнат от границите на Куинс и Кингс и да работят във външна посока източно и на връщане западно и по подобен начин северно и южно, и да премахнат многобройните мъртви и умиращи дървета, дървета, цели зейнали в основата си и в стволовата си част, и дървета, наклонени и свеждащи се и готови да рухнат и да нанесат увреди на човешкия живот, крайници и имот, и да дадат на всички здрави дървета както в малки, така и в големи размери допълнително добро, основно, подходящо, систематично и симетрично подкастряне, подравняване и подрязване от основата до самия връх и навред помежду им.

Иска ми се да ми окажете една много добросърдечна и много специална услуга и любезно да наредите на служителите на Парковия отдел да намалят в голяма степен всички дървета с гъсти корони и прекомерно разрасли се на височина — такива до височина от около двайсет и пет фута и всички дълги клони и вейки да бъдат скъсени значително на дължина, а всички части на дърветата до голяма степен разредени от основата до самия връх и по този начин да се осигури значително повече светлина, повече естествена светлина, повече красота и много по-голяма безопасност за пешеходците, главните пътни артерии и общо за околностите по улиците, авенютата, площадите, шосетата, пътищата, магистралите, булевардите, терасите, паркингите (улиците, наричани кортове, алеи и т.н.) и по парковете, вътрешни и външни.

Много, любезно и твърде спешно бих ви помолил клоните и вейките да бъдат подкастрени, подравнени и подрязани на разстояние от дванайсет до петнайсет фута от предните, страничните и задните стени на всички къщи и други постройки с всякакви названия и да не им се позволявала влизат в допир с тях тъй като голяма част от тях са твърде зацапани от тях, влизащи в допир с тях, и чрез това да се постигне значително повече светлина, повече естествена светлина, повече красота и много повече безопасност.

Бих желал вие любезно да наредите на служителите от Парковия отдел да подкастрят, подравнят и подрежат клоните и вейките на разстояние от дванайсет до шестнайсет фута височина над тротоарите, плочниците, настилката, бордюрите и т.н. и да не им позволявате да продължават да клюмат надолу, както правят голяма част от тях сега, и по този начин да се подсигури пространство за ходене под същите…“