Сибин Майналовски - Змии в стените

Дори художник би се затруднил, опитвайки се да опише видяното от мен онази вечер. От симпатичната млада женица с покрито с лунички и обрамчено с рижави къдрици миниатюрно личице, която бяхме видели преди време (боже, сякаш бе преди хилядолетия!) не бе останало почти нищо. Да твърдим, че Полин бе затлъстяла, би било все едно да кажем, че в Канада чат-пат има горички и езерца. Директно на земята, въргаляща се в проядения от вагинална слуз и литри семенна течност килим, бе легнала безформена буца сивкавозеленикава лой с общо тегло най-вероятно доста над 400 килограма. Огромните й крака, покрити с пулсиращи като живи вени, бяха качени върху два дървени стола, които очевидно с последни усилия издържаха колосалния напор на плътта. Гърдите й, всяка от които с размер на чувал въглища, бяха грижливо разпрострени встрани от туловището, за да не се сринат случайно върху лицето й по време на безкрайните сексуални маратони и да я задушат до смърт. Върху вагината й със сигурност имаше повече косми, отколкото върху главата й, въпреки че и двете места изглеждаха по един и същи начин — подгизнали, слепнати и сплъстени — заради потта и останалите жизнени сокове, които изглежда бликаха от всяко едно нейно отверстие.

Първоначално не успях да забележа нищо друго, запленен и същевременно отвратен от разплулата се на пода амебоподобна маса. Когато очите ми попривикнаха с цялата гнусотия, съумях с доста труд да различа дрогирания дървосекач, който се бе заровил сред бухналите като прясна мая бедра и добросъвестно изпълняваше задължението си за тази вечер — помпаше ненаситната дебелана, издавайки грухтящи и примляскващи стонове от удоволствие, сякаш се наслаждаваше на ласките на Дженифър Анистън. Младежът ръчкаше здравата — виждаше се как търбухът на женището подскача и се мята насам-натам, заплашвайки всеки момент да избухне и да окъпе нещастника с потоци изпражнения, мъзга, менструален секрет и на всичко останало, което вероятно се криеше в бездънните й недра. Независимо от усилията му обаче свинеликото създание не издаваше нито звук. През съзнанието ми премина мисълта, че за да задоволиш такъв обем плът, най-вероятно трябва да разполагаш с чеп с размерите на Хотел „Тръмп“ 49… и тогава пак не се знаеше кой кого.

Докато обезумелият ми поглед се чудеше накъде да се извърне, за да си спести гледката на животински оножданото женище, забелязах Брад, свит в ъгъла на стаята, който наблюдаваше с благоговение как чукат съпругата му. Грубите му работни панталони и пожълтелите му слипове бяха свлечени до глезените. Беше сграбчил скромното си (в сравнение с размерите на вагината, която трябваше да задоволява) пишле с лявата си ръка и бясно го драпаше напред-назад, сякаш гонеше норма във фабриката за дървени трупи. От ъгълчето на устата му се бе проточила кървавочервена лига — вероятно екстазът го бе накарал да си прехапе езика — която заплашваше всеки момент да стигне до топките му, но, увлечен в чудовищното порно, което се разиграваше на живо пред очите му, той не й обръщаше грам внимание.

Движенията на здравеняка постепенно се ускоряваха. Явно приближаваше кулминацията. Още десетина-двадесет отчаяни тласъка, и младежът рухна безсилен върху продължаващото да се люлее по инерция туловище. Брад свърши почти едновременно с него — учудващо обилния поток сперма, изригнал от протърканото му парче, обля част от подпухналото бедро на Полин, като няколко капки се стекоха и по голия задник на дървосекача. Без да си дава труда да си вдигне гащите, с няколко подскока се приближи до 900-паундовата купчина сланина, легна върху едната от гърдите й (при добро желание материалът щеше да му стигне и да се завие с нея…) и нежно зацелува зърното й с размери на средно голяма купа за супа.

Очевидно това се оказа необходимият стимул за благоверната му да достигне до оргазъм на свой ред. Затлъстялите й бърни се отлепиха едва-едва, за да изпуснат почти недоловима въздишка на задоволство. Набъбналите й до краен предел срамни устни се разтвориха като крила на пеперуда и бавно започнаха да обгръщат безименния дървосекач, който бе толкова изтощен от лудешкия секс, че нямаше сили дори да изохка. Едва когато белезникавата слуз, стичаща се от вулвата на дебеланата, докосна кожата му и я загриза безмилостно с ужасяващо съскане, той се опита да издаде нещо като писък на агония. От изтерзаните му гласни струни обаче успя да се изтръгне само нещо като шепот, който бързо заглъхна в секундата, в която мъзгата на разгонената харпия достигна до гърлото му и нежно като целувка се вля във вътрешностите му. Тялото му продължи да поддържа човешката си форма още минута-две (нищо, че на мен ми се сториха като цяла вечност), но в крайна сметка не издържа на смесената атака отвътре и отвън и се разтече като ледена скулптурка в горещ летен ден. Остатъците от онова, което някога бе обикаляло из Канада, бе сваляло мадами с външността на манекенки, бе къркало бира и бе поваляло могъщи дървета с няколко удара на брадвата си, тихо се разля върху огромния пулсиращ клитор на Полин и безропотно се смеси с останалите локвички по пода на съпружеската спалня.