Сибин Майналовски - Змии в стените

Мааааааааааайлссссссссс…

Вратата на спалнята се отвори.

Чудовището изпълзя бавно изпод леглото и се затътри към кухнята.

Видя ли, тате, наистина имах чудовище под леглото , кресна той наум, докато търсеше опипом чашата с уиски на масата.

Мааааааааааайлссссссссс…

Ела да ми срешеш косата…

Помниш ли, Мааааааааааайлссссссссс…

Помниш ли как ме решеше, докато аз те лъжех, че те обичам…?

Опипващите му пръсти трескаво шареха по повърхността на масата.

Чашата я нямаше.

Вместо това напипа дървения гребен, с който някога наистина бе ресал косите на любовта на живота си, докато гледаха филми с Адам Сандлър на вехтия телевизор.

Ела, Патриша.

Липсваше ми.

Ела и ще те среша.

Чудовището доволно замърка и приплъзна слузестите си пипала към дивана.

Докато решеше сплъстената му, полуразложена коса, пламъчето на последната свещ въздъхна плахо.

И угасна.

Ако изобщо имаше време, когато човек можеше да бъде сигурен на хиляда процента, че ще съумее да открие Тери Сторн, това беше по празниците. Познавах го сравнително отскоро, но вече бях успял да науча наизуст омразата му към всякакъв вид организирани тържества. Коледа? О, проверете най-близкото гробище — Тери вероятно гонеше зомбита или успокояваше гробове. Халоуийн? Разходете се из града, наблягайки на изоставените сгради и откъдето ви замирише на сяра или кисели краставички, там ще намерите нашето момче, което или бори някаква свръхестествена гад, или вежливо й обяснява какво ще й стори, ако не си седне на астралния задник (именно затова бяха и краставичките — дълга история, някой друг път ме подсетете да ви разкажа…). Денят на Благодарността? Няма смисъл да дирите в „Зелената котка“ — по-добре наблегнете на сравнително по-неизвестните в магическите кръгове кръчми, като например „Бавария“-та в София или „Краставия елф“ в Мордор. Готов съм по всяко време да заложа оборота на Рей Макгавърн за 3 месеца срещу заплатата на войн от Стражата за седмица, че месир Сторн е заседнал в някоя от тях, кърка до безпаметство и се забавлява с местните сервитьорки, като превръща гаджетата им в кафемашини и след това им обяснява как трябва да правят капучиното… м-м-м… много внимателно. Най-странното беше, че му връзваха. Били Зеленчука се бе опитал веднъж да приложи номерата на учителя си и после три седмици лекува съвсем немагически синини. А на Тери му се разминаваше всичко — даже на няколко пъти момците си оставаха окафемашинени с месеци, докато впечатлените девойки не се наситеха на мрачната физиономия… е, и на другите му прелести, разбира се.

Така или иначе, да не се отплесвам повече — схванахте основната идея. Ето защо, когато приключих с рисуването за деня и реших да се поразтъпча малко, първата ми работа бе да хвърля един поглед на календара. Не на обикновения, разбира се, а на онзи, който ми бяха подарили миналата година в „Зелената котка“ — със снимка на писа̀ната и с изброени всички що-годе значими празници в основните светове, където се материализираше кръчмата. Искрено се надявах, че днес има нещо за отбелязване. Не се бях виждал с Тери от два-три месеца и вече започваше да ми липсва.

Оказа се, че късметът е на моя страна — беше пети април, а според календара на тази дата се празнуваше Денят на Всеобщата Любов. Прекрасно знаех какво е отношението на магьосника към въпросното чувство, а ако не ми изневеряваше паметта, май и едно от скорошните му малоумни завоевания бе родено именно днес… С други думи, Джаред Терънс ван Сторн най-вероятно бе в такава депресия, че надали му бе до зомбита, девици в беда и прочие времезапълващи дреболии. Следователно трябваше да го търся у тях.

Звучеше примамливо. Честно казано, като се замислех, и на мен не ми беше кой знае колко до кръчми, шумни компании и пиянски разправии. Щеше да ми дойде добре съчетанието от домашен уют и разговор с маг, чиято мъдрост според градските легенди карала Мерлин да изглежда като капитан на отбор по американски футбол.

На пътя ми обаче стоеше една съвсем дребна и незначителна подробност.

Никой не знаеше къде живее Тери.

На път бях да се откажа, когато се сетих, че бих могъл да се възползвам от новооткритите си умения. Не бях рисувал нищо с помощта на вълшебство от онзи прословут дуел в „Котката“ 8, за който още се разправят истини и измислици. Време беше да отупам прахта от скритата в мен магия и да се опитам да открия къде, в името на Мрака, бе къщата на Тъмния.