Сибин Майналовски - Змии в стените

Също като чудовището под леглото му.

Липсваше му само още щипка блаженство, за да допълни и без това очертаващата се като перфектна ергенска вечер. Още не бе успял да си помисли това, а ръката му вече отваряше хладилника и развърташе капачката на заскрежената бутилка с ръжено уиски. Наля си два пръста, погледна чашата критично и щедро я напълни почти до ръба.

Тъкмо отпиваше първата глътка, когато токът спря. Гласът на Джон замря по средата на припева на онзи кавър на Status Quo 4, който бе един от любимите му. Не това обаче го накара да потръпне от раздразнение.

Тъмнината.

Проклетата тъмнина, която лакомо налапа целия заобикалящ свят, подобно на гладна проститутка, поемаща в устата уморения член на черноработника, бързащ да се прибере у дома.

Не му отне много време да открие неприкосновения запас от свещи. Бяха останали три. Повече от достатъчно , успокояваше се той, докато се мъчеше да уцели фитила на първата с трепкащото пламъче на запалката си. Едва ли щеше да се наложи да използва и половината, преди енергийната компания да открие кой точно трафопост е проблемен и да го закърпи надве-натри.

Е, наздраве , надигна той чашата си към колебливо реещото се огънче и напипа телефона си. Нямаше „Крийдънс“, за съжаление, но все щеше да успее да се утеши с гигабайтите Ричи Валънс, Литъл Ричард и Фатс Домино, докато токът благоволеше да се завърне.

Някъде по средата на разюздания риф от пианото на „Good Golly Miss Molly“ 5, който подозрително съвпадна с последната глътка уиски, осъзна, че свещта догаря, а електричеството все още няма ни най-малко намерение да се появява. Мамка му , изруга той мислено, стана и се запъти към хладилника, за да презареди запасите. Финалните акорди на песничката, която бе карала милиони тийнейджъри да полудяват, заглъхнаха. Бълбукането на кехлибарената течност изведнъж запълни мраковитата тишина. Почувства се като бездомник-алкохолик, който трескаво излива в гърлото си последните скъпоценни капки долнопробна пукница. Спря за миг, очаквайки следващата песен в плейлиста да тръгне автоматично. Телефонът обаче мълчеше. Сега ли му беше времето да ми свърши батерията , изруга той и чукна мобилния апарат с нокът. Машинката обаче мълчеше. Ако щеш , изплю се ядосано през прозореца той и допълни чашата си.

Свещта угасна.

Като е тръгнало накриво…

Докато търсеше пипнешком чекмеджето, в което бяха резервите му, дочу странен шепот, който се донасяше откъм спалнята.

Миииииииииииииилоооооооооооооо…

Звучеше досущ като гласа на първата му жена.

Глупости. Под леглото му имаше чудовище.

Не че първата му жена не се бе оказала чудовище. Не че не го бе зарязала заради третия си съпруг, докато изневеряваш на първия и втория с четвъртия си любовник. Да, сложно беше. Но какво в проклетия живот не е?

Най-накрая успя да запали свещта. Пламъкът й се люшна успокояващо, прогонвайки чудовища, жени и депресии.

Наздраве, Галя , отпи близо половината от чашата си той и с попрегракнал глас запя отчаяната молба на Енгелберт да го оставят на мира 6.

Пя, докато гърлото му не се предаде и не задра в заключителните щрихи на „See You Later Aligator“ 7.

Ток все още нямаше.

Втората свещ угасна също като първата — без особено театралничене.

Откъм спалнята се донесе нова въздишка.

Мааааааааааайлссссссссс…

Този път бе готов да се закълне, че това е втората му съпруга. Онази, същата, която не искаше да се раздели с майка си.

Нонсенс , убеждаваха го сетивата — Анна не искаше да се изнесе на квартира с теб в същия град… какво, по дяволите, ще дири чак тук?

Плюс това мястото под леглото му беше резервирано.

За чудовището, разбира се.

Последната свещ се запали с неохота. Огънчето дълго близа фитила, докато най-сетне не обгърна чувствено ствола му и не се заклати стабилно на върха.

Навън започна да вали. Плющящите върху малкото останали листа дъждовни капки отекваха в съзнанието му като погребални индиански барабани.

А на всичкото отгоре и чудовището под леглото му се размърда.

Мааааааааааайлссссссссс…

Вече нямаше как да отрича — беше третата му жена.

Мааааааааааайлссссссссс…

Светлината в кухнята изведнъж се усили. Той вдигна поглед нагоре в отчаян опит да повярва, че най-сетне токът е дошъл и че благословията на електрическата крушка все пак е благоволила да огрее и неговия дом…

Нищо подобно. Просто обикновената бяла домакинска свещ се бе превърнала в онази странна зелена декоративна гадост, превързана с панделка, която бе забелязан в първия миг, в който се преселил при Патриша. С четирите си фитила и странния аромат на мускус дяволското творение бе запълнило едва ли не цялата кухня.