Сибин Майналовски - Змии в стените

Здесь есть возможность читать онлайн «Сибин Майналовски - Змии в стените» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Змии в стените: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Змии в стените»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Змии в стените — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Змии в стените», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Притиснах лице към решетките на болничната стая. Навън валеше така, сякаш утре светът щеше да свърши и облаците бързаха да приключат със задълженията си, преди апокалипсисът да ги направи перманентно безработни. Аз обичах дъжда. Някога, когато бях навън , често протягах ръка през прозореца и си представях как капките дъжд са малки птичета, които доверчиво кацат на ръката ми и нежно ласкаят сетивата ми. Сега обаче не мога. Нито да ловя „небесните сълзи“ (така им казваше баба ми, лека й пръст), нито да обичам… дъжда или когото и да било. Докторите се погрижиха за това. Казаха ми, че няма да обичам вече никого. Никога повече. Не знам дали са прави. Аз обичах господин Джейкъбс, независимо от факта, че той постоянно се обръщаше към мен с „изроде“, „гнусар“, „копелдак“ или с непонятното за мен словосъчетание „мерзък куртоазник“.

Обичах и господин Сандърс. Той беше в съседната стая. Много приятен човек. Е, вярно, нощем пищеше и умоляваше призраците на бившата му приятелка и още по-бившата му тъща да го оставят на мира. Беше ги пребил с гаечен ключ в съня им, но явно беше забравил да им каже „лека нощ“, преди да ги убие, защото те го навестяваха всяка нощ, като по часовник, точно в 3:47 часа. Може би искаха да му кажат „лека нощ“. Не знам. И това едва ли ще разбера, защото господин Сандърс си сряза вените преди два месеца. Дълго и упорито бе точил четката си за зъби, докато най-накрая не се бе превърнала във фино и изтънчено острие, с което бе нашарил вените си с внимателни, почти красиви щрихи, като художник, който полага боята върху платното, затаил дъх, за да не развали магията. Беше петък. И отново валеше.

Валеше и когато госпожа Брентуърт успя да прилъже санитаря от нощната смяна, да му направи фелацио и докато той се отдаваше на спомени за току-що отминалото удоволствие, да отиде до килера на чистачите и да се нагълта с белина. Госпожа Брентуърт винаги се бе отличавала с особен финес. „Вижте я, момчета“, обичаше да казва старият Блайт по време на сутрешната ни разходка из двора на болницата, „вижте я добре. Това е жена, която би могла да преподава обноски в двора на френските крале“. Доколкото разбрах, всъщност не беше преподавала обноски, а немски език и литература в някакво училище, където имала лошия (според настоятелството) и прекрасния (според учениците й) навик да оценява момчетата не според знанията им за Шилер и Гьоте, а според дължината и издръжливостта на мъжкото им достойнство. Обичах госпожа Брентуърт. Жалко, че си замина толкова бързо. Може би и на мен щеше да ми излезе късмета… също както на Стиви, санитарят от нощната смяна. Ех…

Докторите обаче ми казват, че нямам право да обичам. Редовно, когато ме тъпчат с разни лекарства на хапчета, ампули, анални свещички, прахчета и така нататък, ми повтарят как не трябва да обичам. „Защо?“, питам ги аз всеки път, а те се споглеждат и започват да мърморят под носа си един на друг странни думички от рода на „хормонална телекинеза“, „хиперактивност на кортекса“, „хемоглобинова телепортация“ и други подобни. Нищо не разбирам. Те докторите така си говорят. Неразбираемо. Може би за да прикрият, че всъщност си нямат ни най-малка представа какво става с теб.

Навън продължава да вали. Вали толкова силно, че изведнъж ми става тъжно. Мъчно ми е за господин Джейкъбс. И за господин Сандърс. И за госпожа Брентуърт. И за всички преди тях, които успяха да напуснат болницата… вярно, по не твърде приятен начин, но все пак…

Мъчно ми е и за господин Мартин. Той е в стаята под мен. Господин Мартин е вампир… или поне така се представя. Казвал ми е много пъти под секрет, че обича да пие кръв главно заради амбалажа, след което започва да се хили неудържимо. Обикновено в този момент санитарите довтасват и го замъкват към някаква стаичка, на която има нарисувана светкавица. Може би му светят в очите, за да забрави как точно изглежда така нареченият от него „амбалаж“. Старият Блайт веднъж ни каза под секрет, че „амбалажът“ на господин Мартин всъщност били гениталиите на възрастни старици, които той прегризвал и после пиел от тях. Може и така да е било. Неведоми са пътищата господинмартинови.

В момента явно току-що прибираха господин Мартин от стаичката със светкавицата, защото отдолу се донасяше добре познатият му смях, яхнал тръбите на парното отопление и препускащ с все сила по стаите и коридорите на болницата. Много ми беше мъчно за него. Тази нощ трябваше да отида при него. Щях да изчакам нощната смяна да се забие в караулката и да започне да зяпа порно на древния компютър там, след което щях да сляза при господин Мартин — така, както бях отишъл и при господин Джейкъбс, и при господин Сандърс, и при останалите. Можех да ходя където поискам — майка ми ме беше научила на това. Не успя да ме научи на послушание и на добри обноски, но поне това запазих като спомен от нея. Когато обаче кажех на докторите, че това е просто подарък, който се предаваше от човек на човек в нашето семейство, те започваха още по-тревожно да мърморят помежду си, а сложните думички и лекарствата се увеличаваха… както и главоболието ми. Казваха ми, че си измислям. Не им противоречах. След толкова много медицина вече не знаех кое е истина и кое — измислица.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Змии в стените»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Змии в стените» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Сибин Майналовски
libcat.ru: книга без обложки
Сибин Майналовски
libcat.ru: книга без обложки
Сибин Майналовски
libcat.ru: книга без обложки
Сибин Майналовски
libcat.ru: книга без обложки
Сибин Майналовски
libcat.ru: книга без обложки
Сибин Майналовски
libcat.ru: книга без обложки
Сибин Майналовски
libcat.ru: книга без обложки
Сибин Майналовски
libcat.ru: книга без обложки
Сибин Майналовски
libcat.ru: книга без обложки
Сибин Майналовски
libcat.ru: книга без обложки
Сибин Майналовски
libcat.ru: книга без обложки
Сибин Майналовски
Отзывы о книге «Змии в стените»

Обсуждение, отзывы о книге «Змии в стените» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x