Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— Този учител се справяше много добре.

Двете с Абигейл бяха пробвали двама други учители, преди да попаднат на Себастиан. Хлапето се справяше толкова добре, че имаше списък от чакащи ученици. Маделин го бе умолявала да вмъкне Абигейл в графика си.

— Не, не се справяше — възпротиви се Нейтън. — Но нека поговорим за това, когато съм буден.

— Страхотно. Чакам с нетърпение. Би ли ме уведомил дали има някакви други промени, които си направил в графика на Абигейл? Просто съм любопитна.

— Затварям — каза Нейтън.

И затвори.

Маделин запокити телефона си в стената с такава сила, че той отхвръкна обратно и се приземи на килима с екрана нагоре, точно в краката ѝ, за да успее да види строшения дисплей и да се почувства като дете, смъмрено от строг родител.

Стю:Вижте, аз не съм смятал горкия стар Нейтън за лош човек. От време на време го виждах в училището. Това място гъмжи от жени, които говорят почти непрекъснато, и човек трудно може да се вреди да каже и дума. Така че винаги се стараех да разговарям с останалите бащи. Спомням си как една сутрин с Нейтън си бъбрим за нещо и към нас наперено се задава Маделин на високите си обувки… мили боже… ако погледът можеше да убива!

Габриел:Не бих могла да живея в едно и също предградие с бившия си съпруг. Ако децата ни посещаваха едно и също училище, вероятно рано или късно щях да го убия. Не знам как са си въобразили, че при тях може да се получи. Това е лудост.

Бони:Не беше лудост. Искахме да бъдем възможно най-близо до Абигейл, а после случайно открихме идеалната къща в района. Това лудост ли е?

ПЕТ ДНИ ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА

В понеделник сутрин, точно преди да удари звънецът, Джейн излезе от училищната библиотека, където върна две книги, забравени от Зиги. Остави го щастлив, увиснал на успоредката заедно с близнаците и Клоуи. Поне Маделин и Селест не забраняваха на децата си да играят със Зиги.

След като върна книгите, Джейн остана в училище за часа по четене, в който помагаше за изслушването на децата. Тя и Стю, бащата на Лили, бяха родителите доброволци за понеделник сутрин.

Докато излизаше от библиотеката, видя две Руси карета до кабинета по музика, потънали във важен, поверителен разговор на висок глас. Едната каза:

— Коя е майката?

— Тя е от тихите води. И е много млада. Рената мислеше, че е детегледачка — отвърна другата.

— О, да! Сетих се коя е! Носи косата си ей така, нали? — Русото каре опъна назад русата си коса в прекомерно стегната конска опашка и точно в този момент забеляза Джейн и се ококори. Джейн виновно отпусна ръце до тялото си, като дете, хванато да върши беля.

Втората жена, която гледаше в друга посока, продължи да говори:

— Да! Същата! Е, оказва се, че нейното дете, онзи Зиги, тормози тайно горкичката Амабела. И имам предвид наистина жесток тормоз… Какво?

Първото Русо каре трескаво въртеше очи на една страна.

— Какво има? О!

Жената обърна глава и видя Джейн. Лицето ѝ пламна.

— Добро утро! — каза. Онези, които стояха толкова високо в училищната родителска йерархия, обикновено удостояваха Джейн със снизходително кимване, когато минаваше покрай тях, нещо като поздрав от кралска особа за простолюдието.

— Здравейте — отвърна Джейн.

Жената притискаше към гърдите си някаква папка. После внезапно отпусна ръка и папката увисна зад краката ѝ — точно както би постъпило малко дете, откраднало лакомство.

Това е петицията , помисли си Джейн. Значи, не я подписваха само родителите от детската градина. Събираха подписи и от родители на по-големи деца. Родители, които дори не познаваха нея или Зиги, нито пък знаеха нещо за случая.

Джейн ги подмина и продължи напред. И точно преди да отвори стъклената врата, която водеше навън към двора, внезапно спря. В тялото ѝ се надигна емоция, мощна като рев на излитащ самолет. Болеше я от унизителния начин, по който онази жена бе изрекла името на Зиги. Дъхът на Саксън Банкс отново погъделичка ухото ѝ: Не ти е хрумвало нищо оригинално през целия ти живот, нали?

Тя се обърна. Бавно тръгна обратно към двете жени и застана точно пред тях. Те отстъпиха леко назад, ококорени от изненада. И трите жени бяха приблизително еднакво високи. И трите бяха майки. Но Русите карета имаха съпрузи и къщи, и непоколебима увереност за своето място в света.

— Синът ми никога не е наранявал когото и да било — каза Джейн и внезапно разбра, че това беше истината. Той бе Зиги Чапман. Той нямаше абсолютно нищо общо със Саксън Банкс. Той нямаше нищо общо с Папи. Той нямаше нищо общо дори с нея. Той беше просто Зиги и тя не знаеше всичко за Зиги, но това знаеше със сигурност.