Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Тя пусна кашона в краката си и тръгна към тях през пясъка.

— Амабела! — каза. — Какво става тук?

Сякаш Джейн я нямаше там, или поне беше още едно дете.

— Всичко е наред, Харпър — хладно отвърна Джейн, прехвърли ръка през раменете на Амабела и посочи зад гърба на Харпър. — Портокалите ти се търкалят във всички посоки. — Къщичката на костенурката се намираше на върха на малко възвишение и кашонът на Харпър се бе килнал на една страна. Портокалите се търкаляха надолу към Стената на морските звезди, където Стю изслушваше друго дете от предучилищната група.

Очите на Харпър останаха заковани в Амабела. Харпър игнорираше Джейн толкова явно и преднамерено, че бе почти смешно, ако изключим факта, че освен това беше изключително грубо.

— Ела с мен, Амабела. — Харпър протегна ръка.

Амабела подсмръкна. Сополите ѝ се стичаха към устата по онзи небрежен, отвратителен начин, характерен за петгодишните.

— Ето ме, Харпър, ако не си забелязала! — каза Джейн и извади пакетче салфетки от джоба на якето си. Кипеше от яд. Ако разполагаше само с още една минута насаме с Амабела, може би щеше да успее да измъкне малко информация от нея. Тя протегна кърпичката към носа на детето. — Духни, Амабела.

Момиченцето послушно издуха носа си. Харпър най-после благоволи да погледне към Джейн.

— Явно ти си я разстроила! Какво ѝ каза?

— Нищо! — гневно отвърна Джейн, а вината от желанието да разтърси раменете на Амабела я разгневи още повече. — Защо просто не отидеш да събереш още няколко подписа за гнусната си петицийка?

Гласът на Харпър се извиси до крясък.

— О, да, добра идея, и да те оставя тук да тормозиш едно беззащитно момиченце! Каквато майката, такъв и синът!

Джейн слезе от костенурката и ритна пясъка. Изкуши се да го изрита в лицето на Харпър, но успя да се овладее на косъм.

— Не смей да говориш така за сина ми!

— Не ме ритай! — изпищя Харпър.

— Не съм те ритнала! — кресна в отговор Джейн, изненадана от силата на собствения си глас.

— Какво, за бога…? — Беше Стю, облечен в синия си работен костюм на водопроводчик. Едва успяваше да побере в ръце събраните от площадката портокали. Малкото момченце, което четеше с него, стоеше встрани с по един портокал във всяка ръка, а очите му щяха да изхвръкнат от орбитите при вида на двете крещящи майки.

В този момент се разнесе пронизителният писък на Каръл Куигли, която в бързината да дотича от стаята по музика, с вдигнат във въздуха спрей за почистване на прозорци, се подхлъзна на един портокал и се просна по задник като цирков клоун.

Каръл:В интерес на истината, имах много лошо натъртване на опашната кост.

Габриел: И после чувам как Харпър обвинява Джейн, че я е нападнала в Къщичката на костенурката, което ми звучи неправдоподобно.

Стю:Харпър се държа много глупаво. Изобщо не изглеждаше като човек, който е бил нападнат. Не знам. Тъкмо бях получил обаждане за спукан водопровод. Нямах време да се занимавам с две майки, воюващи в пясъчника.

Tea:И точно тогава някои от родителите решиха да докладват случая в Министерството на образованието.

Джонатан:…което очевидно изкара акъла на горката госпожа Липман. Мисля, че точно тогава имаше и рожден ден. Горката жена!

Госпожа Липман:Едно ще ви кажа: нямаше начин да изключим Зиги Чапман от училището. Единственият път, когато е бил обвиняван в насилие, бе в деня за ориентация, а тогава той дори не е бил наш ученик. След това всичко бе просто догадки от страна на родителите. Нямам представа дали съм имала рожден ден. Това няма връзка със случая.

Госпожица Барнс:Тези родители бяха луди. Как изобщо бихме могли да изключим Зиги? Той беше образцов ученик. Никакви проблеми с поведението. Никога не ми се е налагало да го изпращам на Стола за наказание. Всъщност дори не се сещам някога да съм му давала черна точка! И със сигурност никога не е получавал забележка. Да не говорим за писмено предупреждение.

ДЕНЯТ ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА

В петъците Маделин работеше, което означаваше, че пропускаше повечето училищни събрания в петък сутрин. Ед обикновено се появяваше, ако някое от децата участваше в представление или получаваше награда за заслуги. Днес обаче Клоуи настоя Маделин да дойде, защото предучилищната група щеше да рецитира „Зъболекарят и крокодилът“, а Клоуи имаше самостоятелна реплика.