Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Да. Ако трябваше да избира, би предпочела да се целува с Ед. Значи, имаше късмет.

— Закъснели ли сме? Първо оставихме момчетата, съвсем набързо, защото нямаше къде да паркираме — каза Селест по обичайно тревожния си начин. — Момчетата са толкова развълнувани, че Пери е тук и ще види участието им в представлението.

— Не сме закъснели — отвърна Маделин и се запита дали Селест бе споменала на Пери за вероятността братовчед му да е баща на Зиги. Ако беше на нейно място, вече щеше да го е казала на Ед.

— Виждала ли си Джейн? — попита Селест, сякаш четеше мислите ѝ.

Пери и Ед бяха продължили напред сами.

— Каза ли му…? — Маделин сниши глас и кимна към гърба на Пери.

— Не! — изсъска Селест. Изглеждаше ужасена.

— Както и да е, Джейн не е тук — каза Маделин. — Заета е с… онова нещо. — Селест я гледаше безизразно. Маделин сниши глас. — Сещаш се. Консултацията. — Джейн ги бе заклела да пазят тайна относно консултацията на Зиги с психолог: „Ако хората разберат, че го водя на психолог, ще го приемат за доказателство, че върши нещо нередно“.

— О, да, разбира се. — Селест почука с пръст по челото си. — Забравих.

Пери забави ход, за да даде възможност на Маделин и Селест да ги настигнат.

— Ед тъкмо ми разказваше онзи заплетен случай на насилие — каза Пери. — Това дъщерята на Рената Клайн ли е? Горкото момиченце, което е жертва на насилие? Познавам Рената покрай работата си — уточни той за Маделин.

— Така ли? — възкликна тя, макар че вече знаеше това от Селест; за по-сигурно съпрузите не биваше да знаят какво точно си споделяха съпругите им.

— Е, трябва ли да подпиша тази петиция, ако Рената ме помоли? — попита Пери.

Маделин пое въздух, готова да влезе в битка за Джейн, но Селест я изпревари.

— Пери — каза, — ако подпишеш тази петиция, ще те напусна.

Маделин се засмя, изненадана и смутена. Селест очевидно се шегуваше, но в тона ѝ имаше нещо странно. Звучеше напълно сериозна.

— Казаха ли ти го, приятел! — обади се Ед.

— И още как — отвърна Пери, прехвърли ръка през раменете на Селест и нежно я целуна по главата. — Шефът си каза думата.

Ала Селест така и не се усмихна.

До ВСИЧКИ РОДИТЕЛИ

От ОБЩЕСТВЕНАТА КОМИСИЯ

Дългоочакваната тематична викторина ОДРИ И ЕЛВИС ще се проведе утре в училищната зала в 19:00 часа! Развинтете фантазията си и се подгответе за вечер, изпълнена с веселие и забава! БЛАГОДАРИМ на Брет Ларсън — татко на второкласник, — който ще бъде водещ на вечерта. Брет е подготвил сложни главоблъсканици, с които да ни държи на нокти!

Да стискаме палци за сгрешена синоптична прогноза (90 % вероятност за дъжд — но нека не губим надежда!), за да можем да се насладим на коктейлите и предястията, сервирани на красивата ни тераса, преди началото на вечерта.

БЛАГОДАРИМ и на всичките ни щедри местни спонсори! Наградите от предметната лотария включват ВЕЛИКОЛЕПНО ПЛАТО С МЕСНИ ДЕЛИКАТЕСИ, любезно предоставено от нашите прекрасни приятели от „Пириуи — месни продукти вкусна ЗАКУСКА ЗА ДВАМА в „Блу Блус“ (обичаме те, ТОМ!) и ИЗМИВАНЕ НА КОСА И ПРИЧЕСКА СЪС СЕШОАР в „Хеъруей ту Хевън“! ЕХА!

Нека припомним, че всички дарени средства ще бъдат използвани за закупуване на интерактивни дъски за образованието на нашите дребосъчета!

* Прегръдки! *

Вашите приятели от Обществената комисия: Фиона, Грейс, Едуина, Роуина, Харпър, Холи и Хелън!

ххххххх

P.S. Госпожа Липман припомня на всички ни да не забравяме за съседите и да не вдигаме много шум, когато си тръгваме.

Саманта:Гледах представлението на децата от предучилищната група в деня преди викторината и забелязах, че всички поддръжници на Рената седяха в единия край, а тези на Маделин — в другия, точно като на сватба. Изкисках се наум.

Училищните събрания в „Пириуи“ винаги започваха и приключваха с твърде голямо закъснение, но единственото нещо, за което човек не можеше да се оплаче, бе мястото на провеждането им. Училищната тържествена зала се намираше на втория етаж на сградата и разполагаше с огромна тераса по цялата ѝ дължина, с големи стъклени плъзгащи се врати, разкриващи великолепна гледка към морето. Днес всички врати бяха отворени, за да пропускат свежия есенен въздух. (В залата наистина ставаше малко задушно на затворени врати, с всичките пръцкащи деца, парфюмирани Руси карета и окъпаните им с одеколон съпрузи.)