Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Джейн усети как в очите ѝ напират сълзи на облекчение.

— Освен ако не е психопат, разбира се — небрежно добави психоложката.

Какво, по дяволите?

— В такъв случай може да симулира съчувствие. Психопатите могат да бъдат много чаровни. Но… — Тя отново кихна. — О, боже! — каза и избърса носа си. — Мислех, че вече съм по-добре.

— Но… — подкани я Джейн, макар да съзнаваше, че не проявява каквото и да било съчувствие.

— Но аз не мисля, че случаят е такъв. Не мисля, че той е психопат. Определено бих искала да го видя още веднъж. Скоро. Мисля, че го измъчва огромно безпокойство. Вярвам, че има много неща, които днес не сподели с мен. Изобщо не бих се изненадала, ако самият Зиги е жертва на насилие в училище.

— Зиги? — възкликна Джейн. — Жертва на насилие?

Усети прилив на внезапна топлина, сякаш имаше треска. Тялото ѝ пулсираше от енергия.

— Може и да греша — каза психоложката и подсмръкна. — Но не бих била изненадана. Моето предположение е, че става дума за вербално насилие. Може някое от по-нахаканите деца да е открило слабото му място. — Тя взе салфетка от кутията на бюрото си и направи неуспешен опит да кихне. — Освен това със Зиги си поговорихме и за баща му.

— За баща му? — Джейн се олюля. — Но какво…?

— Той е много тревожен относно баща си — каза психоложката. — Допуска, че може да е щурмовак или пък Джаба Хътянина, или, в най-лошия случай… — Психоложката не успя да прикрие широката си усмивка. — …Дарт Вейдър.

— Сигурно се шегувате — каза Джейн. Беше потресена. Фред, синът на Маделин, бе запалил Зиги по Междузвездни войни. — Сигурно той се е шегувал.

— Децата често се оказват впримчени между реалността и фантазията — каза психоложката. — Той е само на пет. Всичко е възможно в света на петгодишните. Той все още вярва в Дядо Коледа и Феята на зъбките. Защо да не е възможно баща му да е Дарт Вейдър? Но аз смятам, че той по-скоро вярва в идеята баща му да е… някоя плашеща и мистериозна личност.

— Мислех, че съм се справила по-добре.

— Попитах го дали сте си говорили много за баща му и той каза „да“, но е наясно, че тази тема те разстройва. Беше много лаконичен с мен. Не искаше да те разстройвам. — Тя хвърли поглед към бележките си и продължи: — Каза: „Бъди внимателна, ако говориш с мама за татко ми, защото тя прави странна физиономия“.

Джейн притисна длан към гърдите си.

— Добре ли си? — попита психоложката.

— Направих ли странна физиономия? — попита Джейн.

— Донякъде — отвърна психоложката. Тя се наведе напред и погледна Джейн с разбиране, по женски, сякаш си бъбреха в нощен бар. — Доколкото разбирам, бащата на Зиги е… не точно добър човек.

— Не точно — отвърна Джейн.

След училищното представление Пери откара Селест у дома.

— Имаш ли време да спрем за кафе? — попита тя.

— По-добре да не спираме — отвърна Пери. — Очаква ме много напрегнат ден.

Селест хвърли поглед към профила му. Изглеждаше спокоен, насочил мислите си към предстоящия ден. Тя знаеше, че е изпитал удоволствие да види първото си училищно представление, да бъде един от училищните татковци, облечен в корпоративната си униформа извън корпоративния свят. Пери харесваше бащинската си роля, обожаваше я дори, както пролича за пореден път, докато говореше с Ед по онзи шеговито-ироничен татковски начин.

Всички се смяха на препускащите по сцената близнаци, облечени в големия зелен крокодилски костюм. Макс беше главата, а Джош — опашката; на няколко пъти крокодилът изглеждаше застрашен от разкъсване надве, тъй като двамата хукваха в противоположни посоки. Преди да си тръгнат, Пери снима момчетата, облечени в костюма, на балкона на залата, с океана за фон. После помоли Ед да направи снимка на цялото им семейство: момчетата надничаха изпод костюма, Пери и Селест — приклекнали до тях. Вероятно вече бе публикувана във Фейсбук. Селест забеляза, че човъркаше телефона си, докато вървяха обратно към колата. Какво ли бе написал? Две звезди изгряха! Момчетата ще ви уплашат в ролята на крокодила страшен! Нещо такова.

„Ще се видим на викторината!“ — казваха всички на тръгване.

Да, Пери беше в добро настроение. Всичко би трябвало да е наред. Не се усещаше никакво напрежение от завръщането му след последното пътуване.

Ала не ѝ убягна светкавичната искрица гняв в погледа му след коментара ѝ, че ще го напусне, ако подпише петицията за изключването на Зиги. Селест го каза на шега, но знаеше, че не прозвуча така и че го постави в неловко положение пред Ед и Маделин, които той харесваше и уважаваше.