Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Маделин се чу да издава тихи пухтящи звуци през стиснати устни, като родилка. Бони се опитваше да превърне Абигейл в човека, който самата тя не беше и не можеше да бъде. От истинската Абигейл нямаше да остане нищичко. И собствената ѝ дъщеря щеше напълно да се отчужди от нея.

Госпожа Липман излезе на сцената с грациозна походка и мълчаливо се изправи пред микрофона, със сключени длани и блага усмивка, в очакване всички да забележат кралското ѝ присъствие. Едно Русо каре се втурна към сцената и направи някакви много важни настройки на микрофона, преди да изтича обратно на мястото си. Междувременно една от учителките на шестокласниците започна да ръкопляска в ритмичен, заразителен такт, който подейства на децата като хипноза или магия, и те мигновено спряха да говорят, насочиха погледи напред и започнаха да пляскат в същия ритъм. (Това не действаше у дома. Маделин беше пробвала.)

— О! — каза Бони, когато ръкопляскането набра сила и госпожа Липман вдигна ръце, за да помоли за тишина. Тя се наведе и заговори в ухото на Маделин с благоуханен дъх на ментова свежест: — Едва не забравих. Бихме искали да поканим теб, Ед и децата у дома следващия четвъртък, за да отпразнуваме петнайсетия рожден ден на Абигейл! Сигурна съм, че Абигейл ще бъде ужасно щастлива в компанията на цялото си семейство. Нали няма да е твърде неловко, как смяташ?

Неловко? Шегуваш ли се, Бони, това би било прекрасно, направо възхитително! Маделин щеше да бъде гостенка на празненството по случай петнайсетия рожден ден на собствената ѝ дъщеря. Не домакиня. Гостенка. Нейтън щеше да ѝ предлага питиета. Когато си тръгнеха, Абигейл нямаше да влезе в колата с тях. Щеше да остане там. Абигейл щеше да остане там, защото това бе нейният дом.

— Чудесно! Какво да донеса? — прошепна тя в отговор, а в същото време положи ръка върху рамото на Ед и здраво го стисна. Оказа се, че да разговаряш с Бони, бе същото като да раждаш: болката винаги можеше да стане много, много по-силна.

— Зиги е прекрасно момченце — каза психоложката. — Много изразителен, уверен и мил. — Тя се усмихна на Джейн.

— Сподели загриженост относно здравето ми. Той е първият посетител тази седмица, който изобщо забеляза, че съм настинала.

Жената шумно издуха носа си, сякаш за да докаже, че наистина е настинала. Джейн я наблюдаваше нетърпеливо. Тя не беше мила като Зиги. И пет пари не даваше за настинката на психоложката.

— Значи… хм… вие не смятате, че той е прикрит психопат насилник? — попита Джейн с лека усмивка, за да покаже, че донякъде се шегуваше, макар че, естествено, изобщо не се шегуваше. Точно затова бяха тук. Точно затова ѝ плащаше тлъстия хонорар.

И двете погледнаха към Зиги, който си играеше в съседната стая, изолирана със стъклена стена от кабинета, и — по всяка вероятност — не ги чуваше. Докато го наблюдаваха, той взе от купчината играчки плюшена кукла, подходяща за много по-малко дете. И сега, ако Зиги внезапно удари юмрук на куклата — помисли си Джейн, — това ще е доста показателно. Дете се преструва на загрижено за настинката на психолога, а после пребива от бой плюшена играчка. Но Зиги просто погледна куклата и я остави обратно, без дори да забележи, че тя се търкулна от масата и падна на пода, а това не доказваше нищо друго, освен че е патологично разхвърлян.

— Не, не смятам — каза психоложката. После млъкна и застина с потръпващи ноздри.

— Ще ми кажете какво сподели с вас, нали? — попита Джейн. — Нали нямате задължение за поверителност на информацията?

— Апчиху! — Психоложката кихна с всичка сила.

— Наздраве — припряно каза Джейн.

— Поверителността на информацията влиза в сила след навършване на четиринайсет години — високомерно отвърна психоложката. — А това е горе-долу тогава, когато започнат да споделят неща, които наистина ти се иска да споделиш с родителите им, нали разбирате? Те вече правят секс, те пробват наркотици и така нататък, и така нататък!

Да, да, малки деца — малки проблеми.

— Джейн, аз не смятам, че Зиги е насилник — каза психоложката. Тя притисна с пръсти зачервените си ноздри. — Повдигнах въпроса за инцидента в деня за ориентация и той категорично заяви, че не е виновен. Бих била много изненадана, ако лъже. Ако той лъже, значи, е най-завършеният лъжец, когото някога съм срещала. А и Зиги, честно казано, не проявява никакви класически признаци за насилник. Не е нарцистична натура. Видно е, без никакво съмнение, че е чувствителен и демонстрира съчувствие.