Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Освен това учениците от класа на Фред за пръв път щяха да свирят на флейти. Щяха да изпълнят „Честит рожден ден“ за госпожа Липман, което щеше да е болезнено преживяване за всички засегнати. (В училището витаеше всеобщо усещане, че госпожа Липман може би навършваше шейсет, но никой не бе в състояние нито да го потвърди, нито да го отрече.)

Маделин реши да отиде на събранието, а после да работи до по-късно в понеделник следобед — нещо, което преди не можеше да прави в понеделниците, защото тогава водеше Абигейл на тренировка по баскетбол, а Ед водеше малките деца на плуване.

— Абигейл вече няма нужда да ходи на тренировки по баскетбол, предполагам — каза тя на Ед, когато слязоха от колата с по чаша кафе в ръка. След като оставиха децата, прескочиха до „Блу Блус“, където бизнесът на Том процъфтяваше благодарение на всички родители от училище „Пириуи“, които се нуждаеха от големи дози кофеин, за да изтърпят концерта с флейти. — Може би Нейтън ще поеме ролята на неин треньор.

Ед се изкиска колебливо, вероятно разтревожен, че тя би могла да се впусне в поредния бурен монолог относно прекратяването на уроците по математика. Съпругът ѝ бе търпелив мъж, но лицето му добиваше отсъстващо изражение, когато Маделин започнеше да говори — продължително в повечето случаи — за трудностите на Абигейл по алгебра и за това, че Нейтън никога не е бил наоколо, за да помага на Абигейл с домашните ѝ по математика, и следователно нямаше никаква представа колко изумително зле беше тя по математика, и — да! — Нейтън винаги е бил много добър по математика наистина, но това не означаваше, че може да преподава математика, и така нататък, и така нататък.

— Тази сутрин получих имейл от Джой — каза Ед, докато заключваше колата. Джой бе главният редактор на местния вестник. — Иска да напиша статия за случващото се в училището.

— За кое? Викторината? — разсеяно попита Маделин. Ед често пишеше кратки статии за местния вестник, свързани с училищните благотворителни събития. В момента Пери и Селест тъкмо пресичаха улицата, за да влязат в училището. Държаха се за ръка, красиви и влюбени, и както винаги, Пери вървеше леко напред, сякаш за да предпази Селест от уличното движение.

— Не — безгрижно отвърна Ед. — За насилието. Петицията. Джой твърди, че „насилието“ е един от онези наболели проблеми.

— Не можеш да пишеш за това! — Маделин рязко спря насред пътя.

— Махни се от пътя, идиотка такава! — Ед я стисна за лакътя, стреснат от приближаващата с висока скорост кола откъм плажа. — Някой ден ще ми се наложи да пиша статия за трагедия на това шосе.

— Не я пиши, Ед — каза Маделин. — Ще се отрази много зле на училищната репутация.

— И все пак аз съм журналист, знаеш го.

Бяха минали три години, откакто Ед заряза напрегнатата си, престижна работа с по-дълго работно време и много по-добро заплащане във вестник „Острелиън“, за да може Маделин да се върне на работа и да си разпределят поравно родителските задължения, и нито веднъж не се бе оплакал от приспивното еднообразие на новото си поприще в местния вестник, а ентусиазирано обикаляше сърф фестивали, църковни празници и стогодишни юбилеи на рожденици в местния старчески дом. (Морският въздух сякаш консервираше обитателите му.) Сега за пръв път в думите му се долавяше намек, че може би работата му не го удовлетворява напълно.

— Историята е подходяща за статия — каза той.

— Не е подходяща! — отвърна Маделин. — Знаеш много добре , че не е подходяща!

— Кое не е подходящо? Здрасти, Ед. Маделин, радвам се да те видя. — Бяха настигнали Пери и Селест. Пери носеше вратовръзка и костюм с великолепна кройка; шит по поръчка, италиански, и сигурно струваше повече от целия гардероб на Ед, предположи Маделин, в това число и самият гардероб. Успя да погали с пръсти копринената тъкан на ръкава му, когато Пери се наведе да я целуне, и вдъхна аромата на афтършейва му.

Зачуди се какво ли би било да е омъжена за човек, който се обличаше толкова добре. Ако Маделин имаше такъв съпруг, щеше да изпитва страшно удоволствие от всички тези прекрасни тъкани и цветове, от мекотата на вратовръзките, от идеално изгладените ризи. Селест, която не проявяваше особен интерес към дрехите, вероятно дори не забелязваше разликата между Пери и чорлавия небръснат Ед, с неговия стар, вмирисан на застояло маслиненозелен вълнен пуловер, навлечен върху тениската. Докато наблюдаваше как Ед и Пери си говорят обаче, усети неочакван прилив на нежност към Ед, въпреки че само минута по-рано я дразнеше. Сигурно се дължеше на неподправения интерес, с който Ед слушаше Пери, и на наболата му сивееща брада, в контраст с гладко избръснатото лице на Пери.