Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Тя успя да прехапе езика си точно навреме. Идиотка.

Около масата настъпи внезапно затишие. Дейн вдигна поглед от мястото, на което тъкмо се канеше да намести парче от пъзела.

— Скъпа, какво се опитваш да кажеш? — Майката на Джейн изчисти с нокът една троха от ъгълчето на устата си. — Да не би да твърдиш… Да не би да те е наранил физически?

Джейн замълча. Дейн я погледна въпросително. Майка ѝ нервно забарабани с два пръста по горната си устна. Баща ѝ стисна челюст. В очите му се четеше нещо като смъртен ужас.

— Не, разбира се — отвърна тя. Когато бъдещето на обичан от теб човек зависи от лъжата ти, всичко е толкова лесно. — Съжалявам! Божичко, не! Нямах предвид това. Просто исках да кажа, че биологичният баща на Зиги на практика бе непознат, в общи линии. Е, изглеждаше много приятен и възпитан, но ние не знаем нищо за него. Наясно съм, че е възмутително…

— Вече всички сме превъзмогнали шока от възмутителното ти поведение, Джейн — многозначително отбеляза

Дейн. Личеше му, че не ѝ вярваше. Той нямаше толкова силна нужда да ѝ повярва, колкото родителите ѝ.

— Така е, разбира се — каза майка ѝ. — А мен изобщо не ме интересува какви особености на характера е имал биологичният баща на Зиги, аз познавам внука си: той не е и никога няма да бъде насилник.

— Категорично не — съгласи се бащата на Джейн. Той прегърби рамене, отпи от чая си и взе още едно парченце от пъзела.

— Ти може да не вярваш в прераждането, госпожице — посочи я с пръст майка ѝ, — но това не значи, че човек не се преражда!

Джонатан:Когато за пръв път видях детската площадка в училище „Пириуи“, реших, че е страхотна. С всички онези тайни местенца за криене. Но сега си давам сметка, че това има и лоша страна. Какви ли не неща са се случвали в това училище извън полезрението на всички, а учителите дори не са и подозирали.

Маделин стоеше насред всекидневната и се чудеше какво да прави.

Ед и децата спяха, а благодарение на Селест цялото чистене след срещата на клуба отпадаше. Трябваше да си легне, но не се чувстваше достатъчно уморена. Утре бе петък, а петъчните сутрини бяха напрегнати, тъй като преди училище трябваше да заведе Абигейл при частния ѝ учител по математика, Фред ходеше в шах клуба, а Клоуи…

Тя се замисли.

Нямаше да води Абигейл при учителя по математика в седем и половина. Това вече не бе нейно задължение. Нейтън или Бони трябваше да я заведат. Тя непрекъснато забравяше, че от услугите ѝ като майка на Абигейл вече никой не се нуждаеше. На теория животът ѝ бе по-лесен с грижата само за две деца, които трябваше да извежда от къщата ежедневно, но всеки път, когато си припомнеше свързана с Абигейл задача, която вече не бе нейна, изпитваше болезнено усещане за загуба.

Цялото ѝ тяло се разтърсваше от гняв, който не можеше да освободи.

Тя вдигна от пода лазерния меч на Фред, оставен там, за да се спъне някой в него сутринта. Натисна копчето, острието се нажежи в червено и зелено и тя замахна с него във въздуха като Дарт Вейдър, за да унищожи един след друг всичките си врагове.

Дяволите да те вземат, че ми открадна детето, Нейтън!

Дяволите да те вземат, че му помогна, Бони!

Дяволите да те вземат, Рената, за гнусната ти петиция!

Дяволите да те вземат, госпожице Барнс, че изобщо допусна горкичката Амабела да стане жертва на таен тормоз.

Почувства се виновна, че прати по дяволите милата госпожица Барнс с нейните трапчинки на бузите, затова побърза да продължи със списъка си.

Дяволите да те вземат, Саксън Банкс, за онова, което си причинил на Джейн, ти, гадна гадино, гадняр такъв! Замахна толкова енергично с меча, че улучи лампата, която висеше над главата ѝ, и тя се заклати напред-назад.

Маделин захвърли меча на дивана и се протегна, за да спре люлеенето на лампата.

Така. Никакви игри с меч повече. Просто си представи лицето на Ед, ако бе успяла да счупи лампа, защото си е играла на Дарт Вейдър.

Запъти се към кухнята и взе айпада от плота, където го бе оставила, след като показа на Селест снимката на Саксън Банкс. Щеше да се успокои с една игра на „Растения срещу зомбита“. Трябваше да поддържа нивото си. Обичаше да чува как Фред казва: „Мамо, това е яко!“, когато надничаше над рамото ѝ и виждаше, че е преминала на следващото ниво и е получила ново модерно оръжие за атаки над зомбитата.

Но първо щеше да прегледа набързо профилите на Абигейл в Инстаграм и Фейсбук. Когато Абигейл живееше с тях, Маделин периодично проверяваше онлайн присъствието на дъщеря си като всяка добра, отговорна съвременна майка. Но сега го правеше с настървение. Дебнеше собствената си дъщеря и отчаяно търсеше късчета информация за живота ѝ.