Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— Той има три дъщери — каза Селест. Отмести поглед някъде встрани, за да си събере мислите.

— Знам — виновно кимна Маделин. — Полусестри на Зиги. — Тя отиде да вземе айпада си от кухнята и го донесе обратно на масата.

— Освен това е предан на съпругата си — каза Селест, докато Маделин търсеше уебстраницата. — Прекрасен е! Сърдечен, забавен. Не мога дори да си представя, че изневерява. Камо ли пък… да е способен на такава жестокост.

Маделин обърна айпада към Селест.

— Това той ли е?

Селест погледна снимката.

— Да. — Плъзна два пръста по екрана и увеличи изображението. — Може и да си въобразявам, но мисля, че виждам прилика със Зиги.

— Около очите? — попита Маделин. — Да. И аз си помислих същото.

Последва мълчание. Селест се взираше в екрана на айпада. Пръстите ѝ барабаняха по масата.

— Аз го харесвам! — Тя вдигна поглед към Маделин с виновно изражение, сякаш се чувстваше лично отговорна. — Винаги съм го харесвала.

— Джейн наистина каза, че бил очарователен — обади се Маделин.

— Да, но… — Селест се облегна назад и бутна айпада далеч от себе си. — Не знам какво да правя. Имам предвид… сега аз нося ли някаква отговорност? Да… не знам… да направя нещо относно това? Толкова е… сложно. Ако той наистина я е изнасилил, заслужава да бъде подведен под отговорност, но…

— Донякъде я е изнасилил — каза Маделин. — Било е нещо като изнасилване. Или физическо насилие. Не знам. Било е… нещо.

— Да, но…

— Да — каза Маделин. — Знам. Не можеш да пратиш някого в затвора просто защото е противен.

— Не го знаем със сигурност — каза Селест след кратко мълчание, загледана в снимката. — Може да не е чула добре името му или…

— Или да има друг Саксън Банкс допълни Маделин.

— Който да не излиза в резултатите на Гугъл. Не всеки излиза в интернет.

— Именно — каза Селест, може би твърде ентусиазирано. И двете знаеха, че това най-вероятно бе той. Всичко съвпадаше. Каква беше вероятността да има двама мъже на приблизително еднаква възраст, които да са строителни предприемачи и да се казват Саксън Банкс?

— Пери близък ли е с него? — попита Маделин.

— Откакто всички имаме деца, вече не го виждаме толкова често, а и той живее в друг щат — каза Селест. — Но Пери и Саксън са били много близки, расли са заедно. Майките им са еднояйчни близначки.

— Това обяснява появата на твоите близнаци — каза Маделин.

— Винаги сме смятали така — разсеяно отвърна Селест. — Но един ден разбрах, че това се отнася само за двуяйчни близнаци, не еднояйчни, така че моите момчета са просто случайно… — Гласът ѝ внезапно заглъхна. — О, боже! Какво ще стане, когато отново се видя със Саксън? Говореше се, че догодина ще има голяма семейна среща в Западна Австралия. И трябва ли да кажа на Пери? Има ли смисъл да казвам на Пери? Това само ще го разстрои, нали? А и не можем да направим нищо по този въпрос, нали така? Не можем да направим абсолютно нищо.

— Ако аз бях на твое място — каза Маделин, — щях да си обещая, че ще го пазя в тайна от Ед, а после вероятно просто щях да го изтърся, без да мисля.

— Пери може да се ядоса — каза Селест и погледна Маделин крадешком, почти детински.

— Да се ядоса на отвратителния си братовчед? Така и трябва.

— Имам предвид… на мен. — Селест приглади маншета на ризата си.

— На теб? Имаш предвид, че може да почувства нужда да защити братовчед си? — попита Маделин, а наум си каза: И какво от това? Да го защитава. — Би могъл, предполагам — добави.

— И ще се получи… много неловко — каза Селест. — Например, когато Пери вижда Джейн на училищни събития, да знае това… което ще знае.

— Да, в такъв случай може би наистина трябва да го запазиш в тайна от него, Селест — тържествено заяви Маделин, макар да знаеше, че ако ставаше въпрос за Ед, тя щеше да му се разкрещи още от прага на входната врата.

Ти знаеш ли как е постъпил твоят ужасен братовчед с моята приятелка!

— И… може би да го запазя в тайна и от Джейн? — намръщи се Селест.

— Абсолютно — каза Маделин. — Така мисля. — Тя задъвка отвътре бузата си. — Ти не смяташ ли, че така е по-добре?

Джейн щеше да е наранена и ядосана, ако някога разбереше, но с какво щеше да ѝ помогне това? Тя нямаше желание Зиги да поддържа каквито и да било отношения с този човек.

— Да, и аз така смятам — отвърна Селест. — Така или иначе не знаем с абсолютна сигурност, че това е той.

— Не знаем — съгласи се Маделин. Очевидно за Селест бе важно да си го повтарят многократно. Това бе тяхната защита, оправданието им. — Изобщо не ме бива в пазенето на тайни — призна тя.