Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— Това е безобразие! Направо кипя от гняв.

В далечината се чу бурен смях. Приличаше по-скоро на вечерно парти, отколкото на литературна сбирка. Звукът на смеха им накара Джейн да се почувства безлична и самотна, въпреки че беше поканена.

— По-добре да не те задържам повече — каза тя. — Приятно прекарване.

— Ще ти се обадя. Не се тревожи. Ще оправим този проблем.

Веднага щом Джейн затвори, на вратата отново се почука. Беше жената от долния етаж, майката на Челси — Айрин, която държеше в ръка петдесетдоларовата банкнота.

— Не може да ѝ даваш петдесет долара за нищо — каза тя.

Джейн взе парите с благодарност. Заболя я, когато ги даде на Челси. Петдесет долара си бяха петдесет долара.

— Реших, че… заради причиненото неудобство.

— Тя е на петнайсет. Просто изкачи стълбите от долния етаж. Зиги добре ли е?

— Имаме малко проблеми в училище — отвърна Джейн.

— О, боже!

— Тормоз — поясни Джейн. Не познаваше Айрин чак толкова добре, просто бъбреха на стълбите понякога.

— Някой тормози горкичкия Зиги? — намръщи се Айрин.

— Твърдят, че Зиги е този, който упражнява насилие.

— О, глупости! — каза Айрин. — Не им вярвай. Преподавала съм в начално училище двайсет и четири години. Разпознавам насилниците от километър разстояние. Зиги не е такъв.

— Е, надявам се да не е — отвърна Джейн. — Имам предвид, не мисля, че е.

— Обзалагам се, че родителите раздухват проблема, нали? — В погледа ѝ се четеше разбиране. — Напоследък родителите прекалено се вторачват в децата си. Да върнем доброто старо време на благотворен непукизъм, това предлагам. Ако бях на твое място, изобщо нямаше да си го слагам на сърцето. Малки деца — малки проблеми. Изчакай да се появят сериозните поводи за тревога като секс, наркотици и социални мрежи.

Джейн се усмихна учтиво и вдигна петдесетдоларовата банкнота.

— Е, благодаря. Кажи на Челси, че ще потърся услугите ѝ на детегледачка някоя друга вечер.

Тя затвори плътно вратата, леко подразнена от фразата „Малки деца — малки проблеми“. Докато крачеше по коридора, чуваше хлипането на Зиги: не гневния, настоятелен плач на дете, което иска внимание, или тревожния рев на дете, което се е наранило. Това бе плач като на възрастен — неволно и тихо ридание.

Джейн влезе в стаята му и остана за малко до вратата, загледана в телцето му — лежеше по очи на леглото, раменете му трепереха, а ръчичките му стискаха плата на завивката с щампа от „Междузвездни войни“. Почувства как в гърдите ѝ се надига нещо силно и мощно. Точно в този момент изобщо не я интересуваше дали Зиги е наранил Амабела или не, или дали е наследил от биологичния си баща коварната, тайна склонност към насилие; а и изобщо не беше сигурно, че склонността към насилие идваше от баща му, защото, ако Рената стоеше пред нея точно в момента, Джейн щеше да упражни насилие и да я удари. Щеше да я удари с удоволствие. Щеше да я удари толкова силно, че луксозните ѝ очила щяха да изхвърчат от лицето ѝ. Може би дори щеше да ги смачка с крак като типичен насилник. И ако това я правеше родител-хеликоптер, на кого, по дяволите, му пукаше?

— Зиги? — Тя седна на леглото до него и разтри гърба му.

Той надигна мокрото си от сълзи личице.

— Хайде да отидем на гости при баба и дядо. Ще си вземем пижамите и ще останем да спим там.

Той подсмръкна. Телцето му потръпна от тъжна въздишка.

— И през целия път дотам ще ядем чипс, шоколад и сладки.

Саманта:Знам, че се смях и се шегувах, и какво ли не още, така че сигурно ме мислите за безсърдечна кучка, но това е нещо като защитен механизъм, знам ли и аз… Искам да кажа, да, това е трагедия. Погребението беше просто… И когато онова мило момченце сложи писмото върху ковчега… Аз просто… Това просто ме съсипа. Съсипа всички ни.

Tea:Много тъжно. Припомни ми за погребението на принцеса Даяна, когато малкият принц Хари остави писъмце с надпис „Мама“. Не че тук става въпрос за кралско семейство, разбира се.

На Селест не ѝ отне дълго да осъзнае, че това щеше да е от онзи тип клубове на любителите на книги, в чийто дневен ред книгите оставаха на заден план. Изпита леко разочарование. Бе очаквала с нетърпение обсъждането на книгата. Дори, с леко смущение, се бе подготвила за това обсъждане като прилежен адвокат — отбеляза си отделни страници със самозалепващи листчета и записа сбити коментари в празните полета.