Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Абигейл бе сменила профилната си снимка — в цял ръст, с лице към обектива, в йогистка поза, със събрани за молитва ръце, единият кльощав крак подпрян на другото коляно, косата разпусната върху едното рамо. Изглеждаше красива. Щастлива. Сияйна дори.

Само завършена егоистка би изпитала ненавист към Бони за това, че е запознала дъщеря ѝ с нещо, което я правеше толкова очевидно щастлива.

Маделин явно бе завършена егоистка.

Може би трябваше да тръгне на йога, така че двете с Абигейл да имат някакъв общ интерес? Но всеки път, когато пробваше йога, неволно се хващаше, че повтаря наум своя собствена мантра: Скууукааа, скууукааа.

Тя плъзна надолу към коментарите на приятелите ѝ. Всички я подкрепяха, но после се появи един от приятелката ѝ Фрея, която Маделин никога не бе харесвала особено. Една от онези токсични приятелки. Фрея пишеше: Тази снимка ли ще използваш за „проекта“ си? Или не е достатъчно секси/мръснишка?

„Секси/мръснишка“? Ноздрите на Маделин потръпнаха. Какви ги дрънкаше малката вещица Фрея? Какъв бе този проект, за който Абигейл трябваше да изглежда секси/мръснишки? Звучеше като проект, който трябва да бъде прекратен.

Ето какво се случваше в мрачния свят на интернет. Плуваш си през мъгливото киберпространство, разглеждаш безгрижно това-онова и в следващия момент — хоп! — се натъкваш на нещо грозно и отвратително. Сети се как лицето на Саксън Банкс се появи за пръв път на екрана ѝ. Ето това се случва, когато човек шпионира.

Абигейл бе отговорила на Фрея: Шшшшт!!! Това е строго секретно!!!!

Отговорът бе изпратен преди пет минути. Маделин погледна часовника. Беше почти полунощ! Тя винаги настояваше дъщеря ѝ да си ляга рано преди урок по математика, защото сутрин едва я събуждаше и парите за урока щяха да бъдат прахосани на вятъра, ако Абигейл бе твърде уморена да се концентрира.

Изпрати ѝ лично съобщение: Хей! Защо си будна толкова късно? Утре имаш урок! Лягай си! Мама ххх.

Забеляза, че сърцето ѝ се разхлопа още щом го изпрати. Сякаш бе нарушила правило. Но тя беше майката на Абигейл! Тя все още имаше правото да я накара да си легне.

Абигейл отговори веднага: Татко прекрати уроците. Той ще ми преподава. Лягай си и ти! х

— Той какво ? — каза Маделин на екрана. — Той… дявол да го вземе… какво ?

Нейтън бе прекратил уроците по математика. Той бе взел еднолично решение относно обучението на Абигейл. Същият Нейтън, който пропусна училищните пиеси и родителските срещи, и спортните празници, и подготовката на разтреперено петгодишно момиченце за „посочи и назови“ всеки понеделник сутрин, и проектите на големи листове картон, и проектите, които трябваше за пръв път да бъдат предадени онлайн с неразбираеми инструкции за регистрация, и забравените до последния момент домашни, и подвързването на учебници със самозалепваща хартия, и тревогите преди изпит, и срещата с онази прекрасна учителка с шантави бижута, която бе казала преди толкова много години, че Абигейл вероятно винаги ще се мъчи с математиката, така че не я лишавайте от подкрепа.

Как СМЕЕШЕ?

Тя набра номера му без колебание, докато се тресеше от гняв. Това просто не можеше да чака до сутринта. Трябваше да му се разкрещи веднага, още сега, преди главата ѝ да е гръмнала.

Нейтън вдигна, сънлив и изненадан:

— Ало?

— Прекратил си уроците по математика на Абигейл? Просто си ги спрял, без дори да ме уведомиш предварително?

Последва мълчание.

— Нейтън? — рязко попита Маделин.

Отсреща се чу прокашляне.

— Мади. — Вече звучеше напълно буден. — Сериозно ли ми звъниш в полунощ, за да говорим за уроците по математика на Абигейл?

Тонът му бе съвършено различен от обичайния. Години наред в контактите си с нея Нейтън ѝ напомняше на угодлив, лицемерен търговец, чиито доходи зависеха от продажбите му. Сега, когато Абигейл живееше при него, той се смяташе за равноправен родител. Вече нямаше нужда от любезности и извинения. Можеше да бъде сприхав. Можеше да се държи като истински бивш съпруг.

— Всички спим — продължи той. — Наистина ли не можеше да почака до утре сутринта? Скай и Бони спят много леко…

— Не всички спите! — каза Маделин. — Четиринайсетгодишната ти дъщеря е будна и е в интернет! Имаш ли някаква представа какво прави тя точно в този момент?

Някъде отстрани се чу тихият, мелодичен глас на Бони, която казваше нещо мило и успокояващо.

— Ще отида да проверя — каза Нейтън. Вече звучеше по-смирено. — Мислех, че спи. А с този учител по математика няма никакъв напредък. Той е просто хлапе. Аз мога да свърша по-добра работа от него. Но ти си права, разбира се, че трябваше да го обсъдя с теб. Имах намерение да го обсъдим. Просто забравих.