Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Близките му. Сърцето ѝ се сви от мъка. Винаги бе обичала усещането да е част от голямото, многобройно семейство на Пери. Обожаваше факта, че те бяха толкова много: далечни лели, тълпи братовчеди, трио среброкоси намръщени чичовци. Обожаваше факта, че Пери дори не се нуждаеше от списък, когато пазаруваше парфюми от безмитните зони: „Шанел Коко Мадмоазел“ за леля Анита, „Исей Мияке“ за леля Евелин, мърмореше си той. Обичаше да вижда как Пери прегръща любимия си братовчед с просълзени очи, защото не са се виждали отдавна. Това сякаш доказваше някаква изначална доброта у съпруга ѝ.

От самото начало семейството на Пери бе приело Селест с такава топлота, сякаш усещаха, че собственото ѝ малко, твърде скромно семейство се различаваше от тяхното, и те можеха да ѝ дадат нещо, което тя никога не бе имала, освен парите. Пери и семейството му предлагаха изобилие от всичко.

Когато Селест седеше на голямата дълга маса, ядеше спанакопитата [7] Традиционна гръцка баница със спанак и праз. — Б. пр. на леля Анита и наблюдаваше как Пери търпеливо бъбри с намръщените прачичовци, докато близнаците тичат като луди с останалите деца, в съзнанието ѝ внезапно проблясваше видение, в което Пери я удряше, и това ѝ изглеждаше невъзможно, гротескно, абсурдно, дори да се бе случило предишната нощ, и след отрицанието идваше срамът и тя решаваше, че вината би трябвало да е нейна, защото това бе добро, любящо семейство, и тя беше чуждата, и си представяше колко ужасени биха били те да я видят как удря и дере с нокти техния любим Пери.

Никой в това голямо усмихнато семейство не би повярвал, че Пери е насилник, а Селест нямаше никакво желание да ги уведомява за това, защото този Пери, който купуваше парфюми за лелите си, не беше онзи Пери, който избухваше.

Сузи не познаваше Пери. Тя познаваше примерни случаи, изследвания и статистики. Тя не знаеше, че сприхавостта на Пери бе само една част от него, но не всичко. Той не беше само мъж, който удряше съпругата си. Той бе човек, който четеше приказки на децата си преди лягане, преправяше гласа си, за да ги забавлява, говореше учтиво със сервитьорките. Пери не беше злодей. Той бе просто човек, който понякога се държеше много лошо.

Други жени в подобна ситуация се страхуваха, че съпрузите им ще ги намерят и ще ги убият, ако се опитат да ги напуснат, но Селест се страхуваше, че той ще ѝ липсва. Удоволствието да вижда как момчетата тичат към него, когато се връщаше от пътуване, как пуска чантите си и пада на колене с широко разтворени ръце, за да ги прегърне. А после казваше: „Сега искам да целуна мама“.

Подобно решение не се вземаше лесно. Просто бракът им беше много странен.

Тя тръгна обратно през апартамента, пропускайки кухнята. Беше малка и тясна. Не искаше да си представя как готви в тази кухня. Хленченето на момчетата: „Гладен съм!.. Аз също!“.

Влезе отново в спалнята и включи лампата в контакта. Все още имаше електричество. Цветовете на лампата грейнаха — наситени, искрящи. Селест се вгледа в нея с възхищение. Обожаваше странната си на вид лампа.

След като се преместеше тук, щеше да покани Джейн и Маделин на гости. Ще им покаже лампата си, а после ще се сместят на тясното балконче и ще пият следобеден чай.

Ако напуснеше Пириуи, щяха да ѝ липсват сутрешните разходки по крайбрежието с Джейн. През по-голямата част от времето двете вървяха в мълчание. Като споделена медитация. Ако Маделин се разхождаше с тях, и трите щяха да говорят през цялото време, но енергията бе коренно различна, когато бяха само Джейн и Селест.

Напоследък и двете колебливо споделяха все по-лични неща. Интересно как по време на разходка човек казваше неща, които би премълчал под напрежението на прекия визуален контакт, ако седи на маса. Селест се замисли за онази сутрин, когато Джейн ѝ разказа за биологичния баща на Зиги, онзи отвратителен мъж, който — малко или много — я бе изнасилил. Тя потръпна от отвращение.

Поне в секса с Пери нямаше насилие — дори когато се случваше след сцена на насилие, дори когато бе част от тяхната странна, напрегната игра на сдобряване, на прощаване и забравяне. Винаги ставаше въпрос за любов и винаги беше много, много хубаво. Преди да срещне Пери, тя никога не бе изпитвала толкова силно привличане към мъж и знаеше, че никога повече нямаше да ѝ се случи. Не беше възможно. Тяхната връзка бе твърде специална.

Сексът щеше да ѝ липсва. Щеше да ѝ липсва да живее близо до плажа. Щеше да ѝ липсва кафето с Маделин. Щяха да ѝ липсват късните вечери, когато гледаше сериали заедно с Пери. Щеше да ѝ липсва семейството на Пери.