Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Госпожа Липман:Категорично не съм съгласна с твърдението, че училището не е предприело никакви мерки. Имахме изключително подробен план за действие. И нека изясня нещо: ние всъщност не разполагахме с никакви доказателства, че Зиги е този, който е упражнявал насилие.

Tea:Аз я подписах. Горкото момиченце.

Джонатан:Разбира се, че не я подписах. Горкото момченце.

Габриел:Не казвайте на никого, но мисля, че случайно я подписах. Заблудих се, че това е петицията до училищния съвет за поставяне на пешеходна пътека на Парк Стрийт.

ЕДНА СЕДМИЦА ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА

— Добре дошла на встъпителната среща в Клуба на любителите на еротични книги „Пириуи“! — каза Маделин, отваряйки с театрален замах входната си врата. Вече се бе почерпила с половин чаша шампанско.

Докато се подготвяше за тази вечер, се чудеше защо изобщо бе създала този клуб. Това само я разсейваше от скръбта ѝ по Абигейл. Твърде драматично ли звучеше думата скръб ? Може би. Но точно така се чувстваше. Имаше усещането, че е претърпяла загуба, но никой не ѝ носеше цветя, затова си бе уплътнила времето с читателски клуб — от всички възможни неща. (Защо просто не излезе по магазините?) Демонстративно бе поканила всички родители от детската градина и десет от тях приеха. После избра пикантна, забавна книга, която със сигурност щеше да ѝ хареса, и даде на всички предостатъчно време да я прочетат. Едва тогава осъзна, че после всички щяха да се редуват при избора на следващите книги, така че най-вероятно щеше да ѝ се наложи да прочете някои ужасни, бележити тухли. Е, така да е. Имаше достатъчно опит в прескачане на задължения. Щеше да импровизира. Или да лъже, че ги е чела, и да помоли Селест за сбит преразказ.

— Престани да го наричаш Клуб за еротични книги — каза Саманта, първата ѝ гостенка, докато ѝ подаваше чиния с шоколадови сладки. — Хората започват да говорят. Каръл е като обсебена.

Саманта бе дребна и жилава, джобен вариант на професионален спортист. Участваше в маратони, но Маделин ѝ прощаваше този недостатък, защото Саманта създаваше впечатление, че казва точно онова, което си мисли, освен това бе от онези хора, които бяха абсолютно подвластни на собственото си чувство за хумор. Човек често би могъл да я види на детската площадка, стиснала нечия ръка за равновесие, докато безпомощно се залива от смях.

Маделин харесваше Саманта и поради факта, че още през първата училищна седмица Клоуи се влюби в дъщеря ѝ — Лили (същата темпераментна принцеса като нея). Така страхът ѝ, че Клоуи може да вземе под крилото си Скай, се оказа неоснователен. Слава богу! След напускането на Абигейл само това ѝ липсваше — да кани на гости детето на бившия си съпруг.

— Аз ли съм първата пристигнала? — попита Саманта. — Излязох рано, защото копнеех да избягам от децата. Казах на Стю: „Оставям всичко в твои ръце, приятел“.

— Ти си първата. — Маделин я поведе към всекидневната. — Заповядай, налей си нещо за пиене.

— Джейн ще дойде, нали? — попита Саманта.

— Да, защо? — Маделин спря и я погледна.

— Просто се чудех дали знае за онази петиция, която се разпространява.

— Каква петиция? — Маделин стисна зъби. Джейн ѝ бе казала за новите обвинения срещу Зиги.

Очевидно Амабела отказваше да потвърди или отрече, че Зиги е виновникът за нараняванията ѝ, а Джейн твърдеше, че Зиги се държал странно, когато тя го попитала за това. Джейн не знаеше дали това доказваше вината му, или се дължеше на нещо друго. Вчера бе ходила при лекаря, за да вземе направление за психолог, което вероятно щеше да ѝ струва цяло състояние. „Просто искам да съм сигурна — бе казала тя на Маделин. — Нали знаеш, заради… произхода му.“

Тогава Маделин се запита дали онези три момичета, полусестрите на Зиги, имаха склонност към насилие. После се изчерви, засрамена от нечестно получената информация.

— Петиция за изключване на Зиги от училището — каза Саманта с извинителна гримаса, сякаш неволно бе настъпила Маделин по крака.

— Какво? Това е абсурдно! Нима Рената наистина си мисли, че има толкова дребнави хора, които да я подпишат?

— Не е Рената. Мисля, че Харпър събира подписите — каза Саманта. — Ако не се лъжа, те са много добри приятелки, нали? Аз все още не съм съвсем наясно със схемите в това училище.

— Харпър е много добра приятелка на Рената и много държи всички да узнаят това — каза Маделин. — Сближили са се покрай талантливите си деца. — Тя взе чашата си с шампанско и я пресуши до дъно.