Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Маделин се свлече обратно на стола си. О, горко ми!

— Дай ми адреса — каза тя. — Сайтът работи ли? Искаш да кажеш, че този сайт в момента е активен?

— Да — отвърна Нейтън. — Активен е от вчера сутринта, ако не се лъжа. Не го отваряй. Моля те, не го гледай! Проблемът е, че в настройките не е отметнала опцията да редактира коментарите, и естествено, интернет троловете са озверели.

— Дай ми адреса веднага.

— Не.

— Нейтън, дай ми адреса веднага! — Тя отново тропна с крак и едва не се разплака от безсилие.

— www.buymyvirginitytostopchildmarriageandsexslavery.com

— Страхотно — каза Маделин, докато набираше адреса с треперещи ръце. — Това ще привлече каймака на хората с благотворителни намерения. Дъщеря ни е идиотка. Отгледахме идиотка. О, момент, ти не си я отгледал. Аз я отгледах. Аз отгледах идиотка. — Тя замълча. — Божичко…

— Отвори ли го? — попита Нейтън.

— Да — отвърна Маделин. Уебсайтът изглеждаше много професионално, което по някаква причина влошаваше нещата, придаваше му по-истински вид, по-официален, сякаш правото на някакъв непознат да закупи девствеността на Абигейл бе законно одобрено. На главната страница грееше снимката на Абигейл в йогистка поза, която Маделин бе видяла във фейсбук профила ѝ. В контекста на страницата — „девственост за продан“ — снимката излъчваше зловещо сексуално послание: спуснатата през рамо коса, дългите слаби крайници, малките, идеално оформени гърди. Мъже гледаха снимката на дъщеря ѝ върху екраните на компютрите си и си представяха, че правят секс с нея. — Мисля, че ще повърна — каза тя.

— Знам какво имаш предвид — отвърна Нейтън.

Маделин пое въздух и започна да разглежда сайта с професионалното си око на специалист по маркетинг и реклама. Освен снимката на Абигейл, имаше и други изображения от страницата на Амнести Интернешънъл, свързани с брак с малолетни и сексуално робство; Абигейл очевидно ги ползваше без разрешение. Добър материал. Прям. Убедителен. Емоционален, но не прекалено. С изключение на правописната грешка в думата „облагодетелстван“ и факта, че основното ѝ съдържание бе ужасяващо нередно, уебстраницата бе впечатляващо постижение за четиринайсетгодишно дете.

— Това изобщо законно ли е? — попита тя след кратко мълчание. — Би трябвало да е незаконно за малолетно дете да продава девствеността си.

— Би трябвало да е незаконно за този, който купува — каза Нейтън. Гласът му звучеше като през стиснати зъби.

Маделин внезапно осъзна, че всъщност говореше с Нейтън, и за момент се почувства объркана. Явно подсъзнателно приемаше, че разговаря с Ед, защото никога досега не бе обсъждала родителски проблеми с Нейтън. Тя определяше правилата, а Нейтън ги спазваше. Те не играеха в един отбор.

Ала в същото време ѝ хрумна, че ако говореше с Ед, нямаше да е същото. Ед би бил потресен от мисълта за мъж, който купува девствеността на Абигейл, естествено, но не би изпитал вътрешната агония, която измъчваше Нейтън. Ако ставаше въпрос за Клоуи — да. Но в отношението на Ед към Абигейл имаше лека дистанция, онази дистанция, която Маделин винаги бе отричала, но Абигейл винаги бе усещала.

Тя отвори раздел „наддаване и дарения“. Абигейл бе дала възможност за коментари при вписването на „офертите“.

Думите се размазваха пред очите ѝ:

Колко искаш за групов секс?

Можеш да ми го смучеш за 20$! По всяко време, където кажеш.

Хей, красавице, ще изчукам тясната ти путка безплатно.

Маделин рязко плъзна стола си назад, далеч от бюрото, и усети горчив вкус в гърлото си.

— Трябва веднага да закрием този уебсайт! Знаеш ли как да го направиш?

С удоволствие отбеляза, че не изгуби контрол, че говореше така, сякаш обсъждаше служебен проблем: брошура за редактиране и повторно отпечатване или пък грешка в уебстраницата на театъра. Нейтън беше технически грамотен. Той със сигурност знаеше какво да направи. Но когато излезе от страницата с коментарите и отново видя снимката на Абигейл, нейната невинна, смешна, заблудена дъщеря — гнусни мъже си мислеха и казваха гнусни неща за нейното малко момиченце, — гневът ѝ изригна като вулкан от недрата на стомаха ѝ и се изля през устата.

— Как се случи това, по дяволите? Защо ти и Бони не забелязахте какво прави? Оправи го! Оправи това нещо веднага!

Харпър:Някой разказа ли ви за драмата около дъщерята на Маделин? Имам предвид, неприятно ми е, че го споменавам, но… както казах и на Рената тогава, бяхме заедно у дома на вечеря, мисля… та, казах ѝ: „Ето, това просто няма как да се случи в частно училище“. Не че има нещо лошо в държавните гимназии по принцип, просто смятам, че в частното училище децата ти имат много по-голям шанс да контактуват с… хора от по-висока класа.