Джон Апдайк - Заека богат

— Там някъде нямаше ли голф игрище, където Никлаус всяка година провеждаше турнир?

— Това, което видях, съвсем не приличаше на голф игрище.

Ставрос се е завърнал от приключенията си разнежен, като че ли изпълнен с носталгия към живота си, докато все още го живее. Изглежда толкова остарял и философски настроен, че Хари се осмелява да го попита:

— Какво мисли Мелани за мен, каза ли ти?

Една много дебела двойка кръстосва паркинга и оглежда малките коли. Изпробват ги според телата си, приклякват до шофьорската врата, за да преценят кои модели ще са достатъчно широки за тях. Чарли наблюдава как тази двойка се движи между блестящите покриви и капаци, преди да отговори:

— Каза, че си готин, само дето жените те командват. Минало й е през ум да се изчукате, но останала с впечатлението, че с Дженис сте много сплотени.

— Избави ли я от заблуждението й?

— Не можех, хлапето е право.

— Да, бе, а преди десет години?

— Онова беше просто цимент.

Хари обожава начина, по който прелъстителят на Дженис пренебрегва онази случка, обожава този всезнаещ грък с нежно сърце под лятното карирано сако. Двойката се е изморила да изпробва колите за подходящ размер, качват се в стария си понтиак гранпри, модел 77-ма с неподвижен бежов покрив и си тръгват. Хари внезапно пита:

— Как ти се струва? Мислиш ли, че ще можем да живеем с Нелсън тук?

Другият мъж вдига рамене с кратко отривисто движение:

— А той може ли да живее с мен? Иска да бъде едно равнище над Джейк и Руди, а в бизнес като нашия няма толкова много равнища.

— Казал съм им, Чарли, ако ти напуснеш, напускам и аз.

— Ти не можеш да напуснеш, шефе, ти си от семейството, а аз съм от едно време.

— Ти познаваш бизнеса най-добре, ето това има значение за мен.

— А, това не върви вече. Сега е като при супермаркетите: подреждане по рафтовете и чукане по касовия апарат. Когато работехме само с коли втора употреба, се опитвахме да намерим най-подходящия автомобил за всеки клиент. Сега не ни пука дали ще си купи или не. С това огромно търсене няма възможност за импровизации. Твоето момче има добри идеи — да се захванем с падащите гюруци, с антиките, с нещо, което да е малко по-оригинално. Не мога да ги приема насериозно тези японски буболечки. Това ново чудо, наречено „Терсел“, дето трябва да го предлагаме от следващия месец, виждал ли си му показателите? Двигател 1,5 литра, четирийсетсантиметрови гуми. Та то е като онези малки колички, които имаше навремето по въртележките за децата, които ги е страх да се качат на кончетата.

— Седемдесет километра на галон по магистралата. Този показател интересува хората, както е тръгнал светът.

Чарли казва:

— Във Флорида не се срещат много-много буболечки. Възрастните хора още си карат големите таратайки континентали или торнадо, боядисват ги бели и си ги карат навсякъде. Пътищата им са различни, естествено, няма нито един хълм в целия щат и никога не пада слана. Мислех си за Слънчевия пояс. Идеш ли там, няма да ти пука за сметките за парното. След това те изненадват с климатика. Не можеш да се измъкнеш.

Хари казва:

— Натриеви батерии — това е решението. Електричество направо от слънцето. След пет години ще стане, така пише в „Консюмър Рипортс“. Тогава ще можем да кажем на арабите да си вземат шибания петрол и да си смазват камилите с него.

Чарли отбелязва:

— Смъртните случаи по пътищата зачестяват. Искаш ли да знаеш защо? По две причини. Първо, децата, общо взето, вече се отказват от наркотиците и се връщат към алкохола. И второ, всички са луднали по малките коли, а те се мачкат като хартиени пликове.

Той се подсмихва и завърта ароматизираната клечка за зъби по долната си устна, докато и двамата зяпат през прозореца към реката от мръсна ламарина. Едно ниско старо комби без дървен багажник на покрива спира на паркинга. Сърцето на Хари прескача, но не е дъщеря му. Комбито прави едно-две кръгчета и се насочва обратно към шосе 111, само оглежда. Обирите са се увеличили. Хари пита Чарли:

— Мелани наистина ли си е мислела да… — той се препъва в думата „чукане“, тя не е от неговото поколение — да си легне с мен?

— Така каза дамата. Но нали ги знаеш днешните хлапета — изтърсват всичко, което ние навремето запазвахме за себе си. Не значи, че има нещо повече. Вероятно даже по-малко. Докато станат на двайсет и пет, вече са прегорели.

— Тя така и не ми се стори особено привлекателна, да ти кажа честно. Виж, това, новото момиче на Нелсън…