Джон Апдайк - Заека богат

— Не! — протестира Дженис достатъчно високо, за да стресне и да събуди мама Спрингър през стената, достатъчно високо, за да разклати монетите така, че няколко се изсипват върху краката й. Той запушва устата й със своята и започва да придвижва устни на юг през пустинята от оазис след оазис, докато достига папратовия храсталак, който жена му разтваря пред него, потръпвайки с бедра. Някакъв интерес се надига в него, виждайки само червеното разпиляно злато, притиснато в челото му, и той търси с език клитора й. Улавя правилния ритъм, но не усеща ефекта му и решава, че ярката светлина над главите им вероятно я разсейва. Рискувайки да загуби ерекцията си, подскача от леглото до вратата, за да я изгаси. Обръщайки се в полумрака, вижда, че тя също се е извърнала, изправила се е на колене и лакти — неговото четирикрако лунно дете, мекият й задник с трапчинки е повдигнат високо към него в мрака, а лицето й надзърта зад рамото й. Той я чука нежно в тази поза, пъшкайки от усилието, оставяйки мислите си да се носят волно. Сеща се за знаменцата на шампионата, за скорошното покачване на основните цени на королите във фирмата. Гали беззащитната отпусната плът на корема й, докато собственият му корем натежава. Гърбът й изглежда така крехък и тесен, но в същото време смел — дългата вдлъбнатина на гръбнака й, бледата вертикална ивица, където горнището на банския й не е допуснало слънцето. Зад него босите му крака излъчват далечен тъжен мирис. Монетите подрънкват, хлъзгайки се към коленете им във вдлъбнатините, които общата им тежест образува в дюшека. Той потупва задника й и я пита:

— Искаш ли да се обърнеш?

— Ъ-хъ. — И след кратък размисъл казва: — Искаш ли първо да съм върху теб?

— Ъ-хъ. — И след кратък размисъл: — Не ме карай да свърша.

Когато ляга по гръб, Хари има чувството, че сякаш кожата му се докосва до лед — монетите. По-лошо е от трохи. Толкова влажна, че не усеща почти нищо, Дженис го възсяда, необятна и кръгла на светлината на уличното осветление, която се процежда на петна през листата на големия червенолист бук. Тя взема една търкулнала се монета и я поставя върху окото си като монокъл. Насочвайки се към него, придържайки го като пленник, тя търка влажните си бедра в него, плът до плът, мида и грудка, в крайна сметка всичко се свежда до това.

— Не свършвай — казва тя стреснато и фалшивият й монокъл тупва глухо върху напрегнатия му корем.

— По-добре да минеш отдолу — изпъшква той.

Тялото й се повдига, тънко и черно, очертано на фона на пръснатите кръгли късчета, които се отразяват под ъгъла, в който са застанали. Като богове, излегнали се сред звездите, той пъшка в ухото й, а тя в неговото.

След тази награда, успокоявайки дишането си, те успяват да преброят в полумрака само 29 кругеранда върху смачканата покривка, върху повърхността й от назъбени зелени кръпки. Той включва лампата. Светлината й ги заслепява. На суровия й блясък телата им също изглеждат смачкани. Паника завладява изцеденото тяло на Хари, той не може да се успокои, докато гол, на колене върху килима, с една закъсняла капка сперма, процеждаща се от зачервения му пенис, не намира заклещената в пролуката между дюшека и страничната табла на леглото безценната трийсета монета.

Заека стои с Чарли, взирайки се в неприветливата септемврийска светлина. Дървото зад паркинга на вагон-ресторанта е изтъняло и пожълтяло по върха, над оголените клони небето е привлякло няколко перести облака, прилични на ивиците сланина в бекон, вещаейки дъжд през утрешния ден.

— Бедният стар Картър — казва Хари. — Видя ли как за малко да се убие, тичайки по някаква планина в Мериленд?

— Напъва се — отговаря Чарли. — Кенеди му диша във врата.

Чарли се е върнал от двуседмичната си почивка във Флорида с лек загар, който бързо избледнява покрай проблемите със слабото му сърце и изминалите дни. Не се бе върнал директно от Флорида. Едновременно със завръщането му в понеделник в „Спрингър Мотърс“ пристига картичка с остро наклонения му счетоводителски почерк, изпратена от Охайо и гласяща:

Здрасти банда, малко се отклоних по обратния път до Флорида. Минах през Великите Смоуки. Южнячки на всеки километър. В момента съм близо до Акрън, експлодиралата радиална столица на света. Икономията на гориво тук не важи. Големите коли и осемцилиндровите двигатели все още царуват.

Липсвате ми. Чао.

Шегата, насочена най-вече към Хари, беше на гърба на картичката — снимка на голяма сграда с плосък покрив, подобна на четвъртинка от пай, която всъщност беше студентският комплекс на университета в Кент, приютил най-голямата открита библиотека в щата Охайо.