Джон Апдайк - Заека богат

— Какво е това, Хари? — пита тя, а очите й се разширяват.

— Отвори го — казва й. И когато тя неуспешно се опитва да разлепи прозрачната лентичка, която придържа малкото капаче с форма на тоалетна чиния, той я отлепя вместо нея с широките си нокти. Маха тапата от лигнин и изсипва петнайсетте кругеранда върху ватираната покривка на леглото. Цветът им е по-червен, отколкото си беше представял.

— Злато — прошепва той, вдигайки към лицето й две сгушени в дланта му златни монети, и й ги показва от двете страни. На едната е гравиран профилът на някакъв стар бур, а от другата има изображение на антилопа. — Всяка струва около триста и шейсет долара. Не казвай на майка си, на Нелсън, нито пък на някой друг.

Дженис наистина изглежда като омагьосана. Докато взема една монета, ноктите й драскат дланта му. Кафявите й очи отразяват точици жълта светлина.

— Истински ли са? — пита. — Откъде, за бога, ги взе?

— Срещу магазина за фъстъци на Уайзър стрийт има нов магазин, в който продават благородни метали. Продават и купуват. Трябва само да им представиш валиден чек до двайсет и четири часа след обявяване на цената. Дават и гаранция, че във всеки момент ще ги изкупят обратно на тогавашната цена, така че губиш само шест процента — тяхната комисиона и данъка покупка, който ще съм избил до другата седмица, с темповете, с които златото се покачва. Ето, купих две купчинки.

Той изважда другия въодушевяващо тежък цилиндър от чекмеджето, маха капачката и плавно изсипва петнайсетте антилопи върху покривката, удвоявайки богатството. Покривката е лека пенсилванска кувертюра от малки квадратни парчета плат, зашити едно за друго от търпеливи женици. Преливат от бледи в тъмни цветове и създават нещо като триизмерен ефект от четири големи кутии с по-светла и по-тъмна страна. Той ляга върху тази илюзия и поставя по една монета върху очите си. Изпод студеното червено удоволствие на златото чува Дженис да казва:

— Божичко, мислех, че само правителството може да притежава злато. Не ти ли трябва разрешително или нещо такова?

— Трябват само пари. Само шибани пари, вълшебнице.

Сляп, той чувства как сред непорочното присъствие на златото членът му се втвърдява.

— Хари, колко плати за това?

Опитва се да й внуши да смъкне гащите му и да смуче, да смуче, докато се задави. Когато тя не успява да прочете мислите му и да го направи, той маха монетите и се втренчва в нея с широко отворени очи, като мъртвец, върнат към живота. Не тъмнината на ковчега посреща взора му, а лицето на жена му, обрамчено от тъмната коса, влажна и сплетена от водата, с падащ над челото й бретон, и пред погледа му изниква образът на Мани Айзенхауер.

— Около единайсет хиляди и петстотин — отговаря й. — Скъпа, парите просто стояха в спестовната ни сметка и носеха жалките шест процента. При шест процента в днешно време направо си на загуба с тази инфлация, която почти стана дванайсет процента. Красотата на златото е, че обича лошите новини. Доларът пада, златото скача. Арабите обръщат доларите си в злато. Уеб Мъркет ми обясни всичко оня ден, когато не искаше да дойдеш в клуба.

Тя все още разглежда монетата, поглаждайки финия релеф, докато той иска вниманието й да се насочи към него. Не си спомня откога не му се беше случвало ерекцията просто да разцъфне в гащите му. От времето на Лоти Бингмън.

— Красива е — признава Дженис. — Редно ли е обаче да подкрепяш южноафриканците?

— Защо не? Така черните имат работа, докато копаят това нещо. Предимството на наполеона, както ми обясни момичето в оня магазин за парични алтернативи, е, че тежи точно една тройунция и лесно се разменя. Можем да си купим мексикански песети или канадски монети с кленови листа, но тя каза, че те са толкова тънки, че златният прах остава по ръцете. Освен това ми харесва еленът на гърба. А на теб?

— И на мен. Много е вълнуващо — признава Дженис и най-после го поглежда легнал, набъбнал сред разпиляното злато. — Къде ще ги държиш? — пита тя. Езикът й се промъква навън и се опира в долната й устна, докато седи замислено. Обожава я, когато се опитва да мисли.

— В теб — казва той и я придърпва за реверите на хавлията. От уважение към останалите в къщата — само една стена отделя мама Спрингър от тях, телевизорът й неясно боботи, превръщайки войната в Корея в някаква шега.

Дженис се опитва да потисне пъшканията си, докато той сваля хавлията й от желаното й тяло, а монетите върху покривката докосват кожата й. Жилите на врата й се изпъват, лицето й потъмнява, докато се извива в хватката на възмущение и ликуване. Със свалени слипове членът му стърчи като отломка от розова развалина на все още запалената лампа. Той я успокоява, докато не притихне неподвижно, поставя по една монета върху всяко зърно, една върху пъпа й и няколко върху издутината на хълма й, за да покрие окосмяването й с триъгълник от поклащащи се монети, които се припокриват като люспи на змия. Ако се засмее и коремът й помръдне, цялата конструкции ще рухне. Приклекнал край бедрата й, Хари хваща един кругеранд за края, като че ли ще го пъхне в отвора на автомат.