Джон Апдайк - Заека богат

Хари забелязва, че Пру се засмива. Нелсън ли я беше променил така? Това беше единственото нещо, което донякъде не бе обичайно за тези хлапета. Напоследък го раздухваха из всички списания, твърдяха, че му дават гласност. Даже имаше и филм — „Шампоан“, в който Джейл Кристи, която човек свързва с театрални драми, докарана с боне, обявява направо от екрана, че би духала на Уорън Бийти, направо си го каза, а филмът дори не беше категория „Х“, а „Р“. Всички тийнейджъри с гаджета седяха в салона и се държаха за ръцете така невинно, сякаш гледаха повторение на „Шоубоут“ с Катрин Грейсън и Хауърд Кийл, а момичетата се смееха заедно с момчетата. По притихналото тяло на Пру не може да се разбере какво прави в леглото, нито пък по бледите й устни, които, когато са застинали, са сухи и стиснати. Вероятно това се учи в училището за секретарки. Страхотна е в леглото, беше казал Нелсън.

— Извинявай, мамо, ама наистина ме вбесява. Кара ме да казвам куп неща, в които не вярвам, и после се хили и се радва, като че ли всичко е някаква нелепа шега. Мамче, как изобщо го търпите с останалите възрастни дами.

Беси е излязла от кухнята, а от чашата й с чай, в която се беше втренчила, се издига пара. Косата й е силно опъната, покрита с мрежичка, готова за лягане.

— О — казва тя, — по-добър е от някои и по-лош от други. Поне не ни задушава с тамян, както онзи, дето после стана гръцки православен свещеник. А и свърши добра работа като накара твърдоглавците да приемат новия ред. Езикът ми още лепне от някои от реакциите.

Пру се намесва:

— Супи изглежда доста се гордее, че в новата служба не се споменава за подчинение.

— Хората и без това никога не са се подчинявали, така че спокойно могат да минат и без тази дума — казва мама.

Дженис явно бе решила също да се заяде с Нелсън:

— Наистина, Нелсън. Не бива да се съпротивляваш толкова. Човекът прави всичко възможно да ни уреди църковна служба и като гледам как се държи с теб, мисля, че наистина те харесва. Има подход с младите.

— Така ли? — промърморва Нелсън, достатъчно тихо, за да не го чуе мама Спрингър, след което започва да го имитира на висок глас:

— Скъпите ми майка и татко бяха наистина престарели. Цяло чудо е, че изобщо съм се родил. В случай че се чудите защо изглеждам като жаба.

— Не трябва да се подиграваш на външния вид на хората — укорява го Дженис.

— О, но, мамо, всички го правят.

Продължиха в този дух още известно време, беше досущ като по телевизията — Нелсън имитираше нежния глас на Супи, а Дженис го умоляваше да прояви повече разум и доброта, мама Спрингър витаеше в някакъв свой свят, в който начело на самото създание стоеше Епископалната църква. Хари се чувстваше, като че ли е издигнат над всички, златен мъж, който чака да отведе жена си на горния етаж и да й покаже тяхното съкровище. Когато шегата се изтърка и по телевизията започна повторение на някакъв мач, който Нелсън искаше да гледа, седнали на дивана, двамата изведнъж придобиха уморен и измъчен вид, сякаш някой насила ги е слял в едно цяло. И двамата вече си имаха любими места: Пру в отдалечения край до малката черешова масичка, на която слагаше ментовия си ликьор и плетка, а Нелсън — върху средната възглавница на дивана, вдигнал крака върху масичката в стил „Коблер“. Сега, когато не ходеше във фирмата, той не си правеше труда да се бръсне всеки ден и върху брадичката и горната му устна имаше червеникава четина, но бузите му все още бяха покрити само с мъх. По дяволите, това мърляво хлапе. Заека взе решение най-после да живее за себе си, колкото и да беше егоистично.

Когато Дженис излиза от банята, гола и влажна под хавлиения халат, той е заключил вратата и се е излегнал по долни гащи върху леглото. Обажда се дрезгаво и многозначително:

— Хей, Дженис, виж. Днес купих нещо за нас.

Тъмните й очи са светнали от алкохола и нравоучителстването долу, беше се изкъпала, за да си проясни главата. Очите й бавно се фокусират върху доволното изражение на лицето му и тя изглежда озадачена.

Той издърпва заяждащото чекмедже и сам се стряска при вида на двете цветни цилиндърчета, които се плъзгат към него все така изправени, все така на мястото си. Човек би предположил, че нещо толкова ценно трябва да излъчва някакви сигнали, които да привлекат крадците като кучета след разгонена кучка. Той повдига един от цилиндрите и го поставя в дланта на Дженис; ръката й поддава под неочакваната тежест и незавързаната й хавлия се разтваря. Слабото й, загоряло, изхабено тяло е по-примамливо в тази оскъдна обвивка от груба ярка материя, отколкото тялото на момиче. Той иска да протегне ръка и да докосне мястото, където сенките пазят свежа влажната й кожа.