Джон Апдайк - Заека богат

— Една година. Малко повече. Какво значение има? Тя не е искала просто някакво бебе, а моето бебе. Или поне така ми каза.

— Това е мило. Сигурно. Ти какво си помисли?

— Реших, че е добре, вероятно. Тялото си е нейно. Нали всички само това повтарят, че телата им са си техни. Не виждам какво можех да направя.

— В такъв случай излиза, че това е нещо като погребението й.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа — отговаря Хари раздразнен и натиска клаксона заради някакви деца на кръстовището, които изскачат точно пред него. В началото на учебната година регулировчиците още не са се организирали. — Значи тя решава да задържи бебето, а през това време другото момиче те пази, а майка ти, баба ти и онзи свещеник решават кога и как да се ожениш за бедно момиче. Искам да кажа, ти къде си в цялата тая работа? Нелсън Енгстръм. Искам да кажа, какво искаш ти? Знаеш ли?

В раздразнението си той удря волана с дланта, докато пътят се спуска надолу покрай почернелите камъни на подлеза на Айзенхауер авеню и Седма, построен през деветнайсети век, който при проливни дъждове се наводнява, но не и днес. Арката на този подлез, построена без носеща конструкция от зидари, които отдавна вече са мъртви, е много известна и от най-ранно детство напомня на Заека за гробница, за смърт. Те се промъкват под увисналите мокри знаменца на евтините фабрики.

— Ами, искам…

Страхувайки се синът му да не каже, че иска да работи в „Спрингър Мотърс“, Хари го прекъсва:

— Струва ми се, че си уплашен. Страх те е да кажеш „не“ на всички тези жени. Аз самият също не съм много добър в казването на „не“, но само защото това е семейна черта, не означава, че трябва да те притискат. Всъщност май искам да ти кажа, че не е нужно да повтаряш моя живот.

— Честно казано, твоят живот ми се струва доста приятен.

Завиват по „Уайзър“, горичката около пазарчето в центъра на града изглежда като замъглено зелено петно в огледалото за обратно виждане.

— Е, да — казва Хари, — но ми отне доста време да стигна дотук. А когато стигнеш дотук, вече си мъртъв. Светът е пълен с хора, които не знаят какво ги е сполетяло, животът им свършва още преди да са се събудили.

— Татко, непрекъснато говориш за себе си, но аз не виждам какво общо има това с мен. Какво друго мога да направя с Пру, освен да се оженя за нея. Не е толкова лоша, искам да кажа, познавам достатъчно момичета, за да съзнавам, че всички си имат някакви ограничения. Но тя е личност, тя ми е приятелка. Ти като че ли искаш да ми я отнемеш или нещо такова, като че ли ревнуваш. Непрекъснато споменаваш бебето.

Това дете е трябвало да бъде бито, когато е било малко.

— Не ревнувам, Нелсън, точно обратното, жал ми е за теб.

— Недей. Недей да си хабиш чувствата за мен.

Минават покрай погребалната агенция на Шьонбаум. Навън под дъжда няма никой. Хари преглъща:

— Не искаш ли да се измъкнеш, ако можехме да те отървем по някакъв начин?

— Как бихме могли? Та тя е в петия месец.

— Може да си роди бебето и без ти да се жениш за нея. Агенциите за осиновяване плачат за бели бебенца, ще направиш голяма услуга на някого.

— Пру никога няма да се съгласи.

— Не бъди толкова сигурен. Бихме могли да облекчим болката й. Тя е едно от седем деца, сигурно знае цената на парите.

— Татко, това са празни приказки. Забравяш, че това бебе е човешко същество. Един Енгстръм!

— Господи, как мога да забравя?

Светофарът в началото на „Уайзър“ преди моста свети червено. Хари поглежда към сина си и остава с впечатлението за нещо прясно снесено, мокро и недостатъчно развито. Светва зелено. Бронзова табелка върху колона от грапав бетон сочи името на майора, на когото е кръстен мостът, но дъждът е прекалено силен, за да може да го прочете.

Той подхваща разговора отново:

— Или пък можеш просто, и аз не знам, да не вземаш никакво решение, а да изчезнеш за известно време. Ще ти дам пари.

— Пари, непрекъснато ми предлагаш пари, за да стоя надалече.

— Може би, защото когато бях на твоята възраст, исках да се махна, а не можех. Нямах достатъчно пари. Нямах достатъчно ум. Опитахме се да те изпратим надалече, за да ти дойде умът, а ти си вирна носа.

— Не съм си вирнал носа, просто по света няма кой знае какво. Изобщо не е както си мислиш, татко, колежът е една измама, професорите те учат разни неща само защото за това им се плаща, а не защото има някаква полза. Изобщо не им пука за географията или за каквото и да било повече, отколкото на теб. Всичко е една измама, те са там, защото родителите не искат децата им да се мотаят наоколо след една определена възраст и ги изпращат в колеж. Това ги кара да се чувстват добре: „Малкият ми Джони е в «Харвард», малкият ми Нели е в «Кент».“