Джон Апдайк - Заека богат

— Нелсън.

— Ммм?

— Как се чувстваш?

— Добре: Като се събудих, ме болеше гърлото, но изпих две таблетки витамин „С“, от онези, които Мелани накара баба ми да купи.

— Беше луда на тема здраве, нали? Мелани? В кухнята имаме от онази „Гранола“.

— Е, да, това беше част от играта й. Нали се сещаш — мистериозната циганка. Непрекъснато четеше онзи гуру, как му беше името. Звучеше като кихане.

— Липсва ли ти?

— Мелани? Не, защо да ми липсва?

— Не бяхте ли близки?

Нелсън се преструва, че не разбира.

— Към края почна да мърмори нетърпимо.

— Мислиш ли, че двамата с Чарли заминаха заедно?

— Нямам представа — казва момчето.

Чистачките, които е включил, стряскат Заека всеки път, когато минават през стъклото, като че ли някой друг, а не той самият взима решенията в тази кола. Някакъв призрак. Като в онзи филм „Срещи от третия вид“, където камионът на Ричард Драйфус започва да се тресе и фаровете отзад се издигат във въздуха, вместо да отбият встрани.

— Нямах предвид точно физическото ти състояние. По-скоро състоянието на духа ти след снощния разговор.

— Имаш предвид сочния свещеник? Нямам нищо против да ходя няколко пъти да му слушам глупостите, ако това ще задоволи Спрингъровата чест, или каквото и да е там.

— Май имам предвид брака ти като цяло. Нели, не искам да гледам как те притискат да правиш каквото и да било.

Момчето сяда по-изправено, жълтите автобуси отпред свиват в алеята на брюърската гимназия и колоната от коли се придвижва бавно напред покрай редица паркирани коли, чиито покриви са изпъстрени с обрулени от дъжда места.

— Кой казва, че ме притискат?

— Никой не го казва. Пру изглежда свястно момиче, ако си се сетил да се жениш.

— Ти не мислиш, че съм готов. Не мислиш, че съм готов за каквото и да било.

Хари оставя враждебността да отмине, опитвайки се да говори спокойно като Уеб Мъркет:

— Знаеш ли, Нелсън, не съм сигурен, че има мъж, който да е готов да се ожени. Дяволски съм сигурен, че самият аз не съм бил, съдейки по начина, по който се държах с майка ти.

— Е, да — отговаря момчето, изненадано, че баща му не пое хвърлената ръкавица. — Но тя ти го върна.

— Не мога да я виня. Нито пък Чарли. Трябва да разбереш. Откакто отново се събрахме, и двамата сме си доста верни. Дори преживяхме много забавни моменти, въпреки че вече сме изкуфели. Съжалявам, че имахме толкова много неща за доизясняване, докато ти все още беше при нас.

— Е, както и да е — гласът на Нелсън звучи задъхано и сковано и той непрекъснато гледа към коленете си, дори когато Хари прави онзи опасен завой по Айзенхауер Авеню. — Момчето прочиства гърлото си: — Явно такива са времената. Много от приятелите ми в „Кент“ имаха още по-ужасни истории от моята.

— Освен онази случка с Джил. Няма как да са я надминали, обзалагам се. — Едва не се задавя. За Нелсън Джил е свещено име, никога не говори за нея. Хари продължава непохватно, докато колата набира скорост надолу по хълма, а малките мексиканчета и чернокожите деца се разхождат нагоре към училището и нагло флиртуват с опасността, предизвикват го да ги удари, бронята му бръсва дрехите им. — Нещо в новото развитие на нещата не ми се струва както трябва. Момичето е бременно, добре, за това се искат двама. Отговорен си, никой не може да го отрече. Но после, както разбрах, тя категорично отказва да направи аборт, и то в наши дни, когато едно от хубавите неща, наред с многото лоши, е, че можеш открито да правиш аборт в болница, на безопасно място, все едно че ти оперират апендицита.

— Е, и?

— Ами защо не го е направила?

Момчето се пресята и Заека се стряска, че ще сграбчи кормилото, и го стисва по-силно. Но Нелсън просто размахва ръце, за да изрази широтата на различните възможности.

— Имаше множество причини. Забравил съм какви точно бяха.

— Бих искал да ги чуя.

— Ами една от тях беше, че познава много момичета, на които така са им остъргали вътрешностите, че повече няма да имат деца. Казваш, че е лесно като махането на апендицит, но никога не си го правил. Тя не вярваше в това.

— Нали уж не е такава католичка.

— Не е била, не е, но въпреки това. Каза, че не било естествено.

— А какво е естествено? В наши дни не е естествено да забременееш при толкова противозачатъчни.

— Ами тя е срамежлива, татко. Не й викат Пру просто ей така. Не искаше да ходи на доктор, който да я изчегърта.

— Бас ловя. Срамежлива. Искала е да има бебе и за това не е прекалено срамежлива. Колко си по-малък от нея?