Джон Апдайк - Заека богат

— А какви са неговите убеждения?

— Никакви.

Хари си спомня на глас:

— Дядото на Нелсън е с католически произход. Неговата майка е била ирландка. Имам предвид от страна на моя баща. По дяволите, онова, което мисля за религията, е…

Очите на всички са вперени в него.

— … няма никакво значение, ще видите.

Казвайки това, той поглежда към Нелсън, отчасти защото оживеното пребледняло лице на момчето се пада в центъра на полезрението му. Тази прическа като на плъх напомня на бръсната коса на осъден, която е израснала. Момчето изсумтява:

— Е, недей да се отпускаш, татко, каквото и да става.

Дженис се навежда към Пру и й казва с онзи зрял женски глас, който вече може да произведе:

— Наистина се надявам да успееш да убедиш родителите си да дойдат на сватбата.

Мама Спрингър казва с по-благ глас, тъй като тя е поканила свещеника тук и събранието не се провежда в нейна чест:

— По нашите места членовете на Епископалната църква и без това се смятат за сродни с католиците.

Пру разтърсва глава, червената й коса проблясва, тя е нащрек. Казва:

— С родителите ми не си говорим много. Те не одобряват нещо, което направих, преди да се запозная с Нелсън, и сега няма да одобрят и това.

— Какво си направила? — пита Хари.

— Научих се да се грижа сама за себе си.

— Искам да ви кажа — любезно изрича Кампбел, а лулата му е изгаснала и досега се е занимавал с повторното й запалване, — че изпитвам определено затруднение — фразата извиква палавата му усмивка, широка като на онзи тип от филма „Луд“ — да извърша църковна церемония за двама души, единият от които принадлежи към католицизма, а другият, както току-що ни каза, е атеист. — И той кима към Нелсън. — Сега епископът ни дава повече свобода по тези въпроси, отколкото преди. Оня ден ожених разведен японец с католическо потекло за млада жена, която първоначално искаше да заменим думата Господ с „Всеобща майка“ по време на службата. Успяхме да я разубедим. Но в този случай, добри хора, не виждам никакви признаци, че Нелсън и неговата очарователна годеница изобщо са подготвени или желаят това, което наричаме „нашата магия“.

Той изпуска огромно кълбо дим и притваря устни по онзи превзет, самодоволен начин на пушачите, в очакване да бъде опроверган.

Мама Спрингър се бори, като че ли се опитва да стане от креслото.

— Е, внукът на Фред Спрингър няма да се жени в католическа църква! — Главата й пада на облегалката на креслото. Шията й е почервеняла.

— О-о — реагира Арчи Кампбел весело, — не мисля, че скъпият ми приятел отец Макгахърн ще може да ги венчае. Младата дама дори не е причестена. Знаете ли — добавя той, кръстосвайки ръце около коляното си, загледан в пространството — много прекрасни сватби са се сключвали в „Градската зала“. Приятелят ми Джим Ханкок от братството в Мейдън Спрингс неведнъж е приемал някои от проблемните ни младоженци.

Заека скача прав. Нещо ужасно се случва тук, той не знае точно какво или на кого:

— Някой друг, освен мен иска ли още едно питие?

Без да поглежда към Хари, Кампбел протяга чашата си, която се е изпразнила като малката чаша с ментов ликьор на Пру. Зеленината на питието е отишла в очите й. Свещеникът се обръща към нея и Нелсън:

— Наистина при някои обстоятелства, дори за най-набожните, това може да се окаже подходящ изход. По-късно бракосъчетанието може да бъде извършено и в църква; сега много двойки потвърждават брачните си клетви по този начин.

— А защо просто не си живеят в грях точно тук? — пита Хари. — Ние нямаме нищо против.

— Имаме, и още как — възразява мама Спрингър приглушено.

— Хей, тате — провиква се Нелсън, — би ли ми донесъл още една бира?

— Вземи си я сам, ръцете ми са заети. — Въпреки това спира пред Пру и взема малката чашка за ликьор. — Сигурна ли си, че не вреди на бебето?

Тя поглежда нагоре с неочаквана студенина. Беше толкова бащински настроен и мил, а по очите й прочита, че е като тъп пътен полицай.

— О, да — отговаря му. — Бирата и виното са вредни, от тях човек се подува.

Когато Заека се връща от кухнята, Кампбел вече се е оставил да го убедят. Той има това, което те искат: църковен брак, служба, приемлива за всички като Грейс Стул на този свят. Съзнавайки това, той не бърза. Под женствените му мигли очите му са тъмни като на Дженис и мама, очите на Кьорнерови. Мама Спрингър удържа фронта, малките заоблени върхове на пантофите й подскачат:

— Не трябва да приемате думите на момчето буквално. Аз самата не знам в какво съм вярвала на неговата възраст, смятах, че правителството е глупаво и че гангстерите са прави. Това беше по времето на сухия режим.