Джон Апдайк - Заека богат

Бяха му позволили да го кара, въпреки оплакванията и сарказма на Мим. И Мим — плоскогърда досадница, докато не стана на седемнайсет и не започна да пази собствени тайни. Между краката на Мери Ан влажната миризма на плътта от женските съблекални се превръщаше в нежност, поверена на него. Омъжи се за друг, докато той беше в казармата. Покани друг в онова нейно тайно кътче; Заека не можеше да повярва. Изгубени дни, погребани дълбоко в съзнанието му, дълбоко вътре, сивите клетки, някъде беше чел, че милиони сиви клетки умират всеки ден, отнасят със себе си живота му към тъмнината, единствения му живот. Казват, че мозъкът бил като милиарди електрически байтове и би засрамил дори най-големия компютър. Откривайки и навлизайки отново в това място, той забелязва, че пенисът му се е втвърдил и все повече набъбва, процесът се е извършвал през цялото време, малки кръвни клетки очакват съответната тъмна страна от мозъка му отново да се съживи. С лявата си ръка, легнал по гръб, за да не събуди Дженис, той мастурбира, мислейки си за Рут. За стаята й на Съмър стрийт. Първата му нощ, бягството му, цялата тъжна лудост на мъртвия Тотеро, спокойствието на стаята. Този остров, техните четири стени, тяхната стая. Пълното й бяло тяло, освободено от дрехите, и подигравките й за жокейските му боксерки. Ръцете й му се струваха слаби, тънки, теглеха го надолу, докато тя се извисяваше над него, над еректиралия му в светлината член.

Хей.

Хей.

Красива си.

Хайде. Работи.

Той се надига и свършва, таванът над него го притиска, тялото му е извито, като че ли е привързано към някакъв глобус, който расте, расте, докато семето му извира върху чаршафа. По-приятно, отколкото да помпаш долу в тъмното. Странно поведение за възрастен мъж. Тихичко се измъква от леглото и търси в шкафчето кърпичка, не иска скърцането да събуди Дженис или мама Спрингър, или тази Пру, всички жени около него. Опитва се да почисти чаршафа, въпреки че винаги му е било странно как успява да намокри навсякъде, явно не свършва точно тогава, когато си мисли, и си ляга. Опитва се да заспи, като си мисли за дъщеря си, бледото й кръгло лице се носи в нещо подобно на спокойно млечно предразположение. Един глас просъсква: „Хаси“.

Преподобният Арчи Кампбел идва да ги посети няколко вечери по-късно, както са се уговорили. Той е нисък и слаб, но дълбокият му глас компенсира това. Говори усмихнато с толкова небрежен носов глас, че изреченията му сякаш се носят из ъглите дълго след като са били произнесени. Главата му е прекалено голяма за тялото му. Миглите му са дълги и гъсти и той понякога затваря очи, сякаш за да покаже потрепването на клепачите си. Носи старомодна роба с тънка черна риза без копчета и палто на пророк мошеник. Когато се усмихва, плътните му като на Картър устни разкриват равни зъби, които приличат на семена в леха, пожълтели от никотин.

Мама Спрингър му предлага чаша кафе, но той казва:

— О, скъпа, благодаря, но ще ти откажа, Беси. Това ми е третото посещение тази вечер и още малко кофеин със сигурност ще ме разтрепери.

Изречението завива покрай ъгъла и се изгубва по Джоузеф стрийт.

Хари му предлага:

— Тогава едно истинско питие, преподобни? Скоч? Джин с тоник, официално все още е лято.

Кампбел се озърта за реакцията им; Нелсън и Пру седят един до друг на сивия диван, Дженис, кацнала на един стол с права облегалка, донесен от трапезарията, мама Спрингър, изправена върху несигурните си крака, предложението й за кафе — отказано.

— Ами всъщност добре — провлечено отговаря свещеникът. — Капка алкохол може да е истинско удоволствие. Хари, случайно да имаш водка?

Дженис се намесва:

— В дъното на ъгловия шкаф, Хари, бутилката със сребърния етикет.

Той кима:

— Някой друг?

Нарочно поглежда към Пру, тъй като през тези няколко дни с тях Хари разбра, че алкохолът не й е чужд. Обича ликьора; оня ден двамата с Нелсън бяха купили, освен кутийките с бира и няколко бутилки „Калуа“, „Куантро“ и „Амарето ди Сароно“ в малки стъклени бутилчици, които сигурно струваха около трийсет долара. Освен това бяха намерили в ъгловия шкаф някакъв ментов ликьор, който беше останал от едно вечерно парти, което двамата с Дженис дадоха за Мъркетови и Харисънови миналия февруари, и светлозелената течност понякога се оказва до лакътя на Пру в най-изненадващи моменти, дори сутрин, докато двете с мама гледат „Ръба на нощта“. Нелсън казва, че няма да откаже една бира. Мама Спрингър отговаря, че все пак ще пие кафе и че дори има безкофеиново, ако преподобният го предпочита. Но Арчи се придържа към избора си с малък наперен поклон към нея и с намигване към всички останали. „Тоя е голям чешит — мисли си Заека. — Явно се е родил в най-подходящото време — векове след Христа.“ Бяха му отредили сивото кресло, което вървеше с дивана, но той ги изиграва, като издърпва старата сирийска възглавничка иззад масичката с лампата, където мама е подредила част от фигурките си, и прикляква. Разположен така, свещеникът се ухилва нагоре към тях и бързо като маймуна вади от предния джоб на палтото си лула и я натъпква с покафенелия си показалец.