Джон Апдайк - Заека богат

— Беси, преди да уточним подробности като дата и списъка с гостите, смятам, че трябва да изясним някои основни неща. Нелсън и Тереза: обичате ли се и подготвени ли сте да приемете вечната отдаденост, която църквата приема, че се корени в сърцето на християнския брак?

Този въпрос ги втрещява. Пру тихо прошепва и отпива за пръв път от чашата си с ментов ликьор.

Нелсън е толкова отнесен, че майка му го подсеща:

— Нелсън.

Той обърсва устата си и изплаква:

— Казах, че ще го направя, нали? Цяло лято седя тук и се опитвам да оправя нещата. Няма да се връщам в колежа, никога няма да завърша заради това. Какво повече искате?

Всички, освен Хари замлъкват:

— Мислех, че не харесваш „Кент“.

— Не го харесвам особено. Но съм хвърлил усилия и бих предпочел да получа диплома, колкото и да няма стойност, което си е вярно. Татко, ти цяло лято ме тормозиш за колежа и аз исках да ти кажа: „Добре, добре, прав си“, но ти не знаеше истината, не знаеше за Пру.

— Не се жени за мен тогава — прошепва Пру бързо.

Момчето я поглежда и потъва още по-дълбоко във възглавниците.

— Защо пък не — отговаря, — време ми е да стана сериозен.

— Можем да се оженим и пак да се върнем там за една година, за да завършиш.

Пру е преместила ръцете си в скута заедно с малката зелена чашка. Тя гледа в нея и говори бавно, като че ли вади от това малко кладенче думи, които често е обмисляла — отговорите на оплакванията на Нелсън.

— Нее — отговаря той засрамен, — тъпо е. Ако ще се женя, да го направим както трябва, с истинска работа и стар раздрънкан фургон, и хубаво ранчо, и всичките тези глупости. В „Кент“ няма да науча нищо, с което да пробутвам на хората татковите детски японски колички. Ако майка ми и маминка успеят да му извият ръцете, той ще ме вземе на работа.

— Господи, как преиначаваш всичко! — провиква се Хари. — Естествено, че ще те приемем! Но ще си много по-ценен за компанията и което е по-важно — за себе си, ако се върнеш и завършиш колежа. Защото продължавам да повтарям, че тук с мен се държат като с чудовище.

Той се обръща към Арчи Кампбел, забравил колко ниско седи той, и казва над главата му:

— Извинявай за тези приказки, едва ли ти е до тях.

— А не — отвръща младият мъж с меден глас, — това е част от пейзажа.

Обръщайки се към Пру, пита:

— А ти къде предпочиташ да живееш през настоящата година? Всички книги учат, че първата година от брака дава тон на останалите.

Пру отмята с ръка дългата си коса, като че ли е ядосана.

— Нямам толкова щастливи спомени от Кент — признава. — Бих се радвала да започна на ново място.

Тютюнът от лулата на Кампбел изпълва стаята със сладък плътен аромат. Сигурно още няма трийсет, а те не могат да го изненадат. Истински професионалист. Заека уважава това. Но защо е обърнал резбата?

Мама Спрингър злобно казва:

— Човек може да се запита защо не изчакат тази една година?

Голямата глава на малкия мъж се обръща и той се ухилва:

— Не, не съм се питал това.

— Тя е бременна — ненужно провъзгласява старата.

— С помощта на Нелсън, естествено — усмихва се свещеникът.

Дженис се опитва да се намеси:

— Мамо, тези неща се случват.

Тя остро й отвръща:

— Не ми напомняй. Не съм забравила, че се случи и на теб.

— Мамо!

— Това е ужасно — заявява Нелсън от дивана. — За какво сме поканили този човек тук? Двамата с Пру не сме искали да ни жените в църква и без това не вярвам в тия неща.

— Не вярваш ли? — Хари е наранен, шокиран.

— Не, татко. Когато умреш, просто си умрял.

— Така ли?

— Хайде стига, знаеш, че е така, всички го знаем дълбоко в себе си.

— Никой не знае със сигурност — отбелязва Пру тихо.

Нелсън яростно я пита:

— Колко мъртви хора си виждала?

Хари си спомня, че дори когато беше малък, лицето на Нелсън побеляваше, щом се ядосаше. Имаше нервен стомах и стискаше перилата на стълбището, докато се качваше да си вземе учебниците. Въпреки това го пращаха на училище. Хари още работеше във „Верити“, а Дженис работеше почасово във фирмата и нямаха детегледачка. Училището им беше детегледачка.

Преподобният Кампбел невъзмутимо пуши лулата си и задава на Пру друг въпрос:

— Какво мислят родителите ти за това, че се омъжваш извън вярата си?

Онова нежно изчервяване се завръща и прави очите и по-тъмнозелени.

— Всъщност само майка ми е била католичка и мисля, че когато съм се родила, вече се е била отказала от религията си. Аз съм кръстена, но не са ми дали първо причастие, независимо че вкъщи имаше рокля за причастие, която сестрите ми са носели. Татко е избил вярата от нея, така да се каже. Не е искал да храни малки деца.