Джон Апдайк - Заека богат

Дженис става и отива в кухнята с Хари, където приготвя питиетата.

— Голям свещеник си ни довела — казва й тихо.

— Не бъди гаден.

— Какво гадно съм казал?

— Всичко.

Тя си налива малко кампари в чаша с портокалов сок и без повече приказки налива ментовия ликьор в една от осемте чашки от комплекта с гарафа, който беше купила от „Крол“ преди години, по времето, когато се записаха в „Летящия орел“. Хари се връща във всекидневната с водката с тоник за Кампбел, бирата на Нелсън и джина си с тоник, а Дженис го следва и оставя цилиндричната чашка с крещящо зелена течност на масичката до лакътя на Пру. Тя не дава вид, че е забелязала.

Преподобният Кампбел е убедил мама Спрингър да се разположи на голямото кресло на Фред Спрингър, където Хари се канеше да седне и да разпъне приспособлението за крака.

— Трябва да кажа — изрича тя, — че това прави чудеса за подутите ми глезени.

Облегната така назад, старата дама изглежда уязвима и абсурдно смалена по важност в семейния кръг. Виждайки безпомощно отпуснатата си майка, Дженис предлага:

— Мамо, ще ти донеса кафето.

— И онази чинийка с шоколадови бисквити, която приготвих. Въпреки че надали с алкохола ще искате бисквитки.

— Аз искам, мамче — обажда се Нелсън.

Откакто Пру е дошла, изражението му е друго — киселият му вид е преминал в очаквателна празнота, една изразена покорност, която дразни Хари също толкова много.

След като свещеникът отказа да седне на сивия фотьойл, той се чувства длъжен да седне там. Когато потъва в него, краката му се изпъват напред и Кампбел, без да става, подскача заедно с възглавничката няколко стъпки настрани като блатна жаба, за да не се допре до огромните велурени обувки на Хари. Хилейки се на собствената си ловкост, малкият човечец мъдро обявява:

— И така, както разбирам, тук някой иска да се жени.

— Не съм аз, аз вече съм женен — отговаря Заека бързо, като някаква негова си шега. Има странното чувство, че Кампбел, който седи на сантиметри от върховете на обувките му, изведнъж ще протегне малката си ръчичка (ръцете му изглеждат мръсни като зъбите му) и ще му развърже връзките. Премества краката си още няколко сантиметра по-далеч.

Пру се беше усмихнала тъжно на шегата му; забила поглед надолу, чашата със зелена течност е недокосната. Седнал до нея, Нелсън гледа напред и не усеща капките бира по долната си устна. Като бебе. Заека си спомня как синът му се бореше с лъжицата пред подноса на високото столче в апартамента им на Уилбър стрийт, високо над града. Държеше я в лявото си юмруче, въпреки че се опитваха да го приучат да я държи с дясната ръка. И все пак не беше от мръсните бебета, и винаги се стараеше да е добър. На Хари му иде да заплаче, като гледа невинните мустаци от пяна на лицето на момчето. Пуска се по течението. Пру плахо докосва чашата си, без дори да я поглежда.

Умореният глас на мама Спрингър долита от креслото:

— Да, искат да се оженят в църквата, но няма да бъде една от пищните ви сватби. Само семейството. И възможно най-бързо, дори си мислехме за следващата седмица.

Краката й с мръсни пантофи със заоблени върхове и протрити бели подметки висят във въздуха като малки детски крачета, повдигнати на приспособлението за крака на фотьойла.

Гласът на Дженис прозвучава остро:

— Майко, няма нужда да бързаме толкова. Родителите на Пру имат нужда от време, за да дойдат от Охайо.

Майка й посочва към Пру:

— Тя казва, че родителите й може и да не дойдат.

Младата жена се изчервява и стиска чашата си по-силно, като че ли е готова да я вдигне веднага щом вниманието не е насочено към нея.

— Ние не сме толкова близки като вас — казва тя. Вдига бистрите си зелени очи към лицето на свещеника и обяснява:

— Аз съм едно от седемте деца. Четири от сестрите ми вече са омъжени и на две от тях браковете им почти са се разпаднали. Баща ми е много натъжен от това.

Мама Спрингър обяснява:

— Възпитана е като католичка.

Свещеникът се усмихва широко:

— Името Прудънс 19 19 На английски език думата означава благоразумие, предпазливост. — Б.пр. звучи протестантско.

Изчервяването отново се появява, като че ли довяно от бърз вятър.

— Кръщелното ми име е Тереза. Приятелите ми в училище ме смятаха за прекалено срамежлива и започнаха да ми викат Пру.

Кампбел се изкисква:

— Сериозно? Това е очарователно!

Заека вижда, че косата на тила му е редичка, макар че е толкова млад. Слава богу, Хари не трябва да се притеснява за тази част от остаряването — и от двете страни в семейството му всички са си с коса, въпреки че към края косата на баща му от сива беше станала жълтеникава като жито и прекалено суха. Казват, че гените на майката имат решаваща роля. Едно от нещата, които не харесваше у Дженис, беше, че има прекалено високо чело, едва ли не започваше да оплешивява. Нелсън беше все още твърде млад, за да се каже дали ще оплешивее. Старият Спрингър зализваше косата си назад и винаги изглеждаше като изваден от реклама за ризи, дори събота сутрин, а в ковчега го бяха сресали на другата страна; снимката за некролога във вестника беше от негатив и погребалният агент го беше сресал според снимката. При Мим един от първите признаци за бунт беше, че изруси кичури от косата си. В десети клас определяше естествения си цвят като „протестантски плъх“ и мама й отвръщаше, като казваше: „По-добре, отколкото да приличаш на невестулка“. Вярно беше, с тези руси кичури Мим наистина изглеждаше по-корава, някак изведнъж опетнена. Това е животът — да се петниш. Гласът на младия свещеник гладко се плъзга от сричка на сричка, изненадващо високият му кикот е натикан назад в гърлото му.