Джон Апдайк - Заека богат

— И защо? — Хари се обижда. Та той е баща на Нелсън.

Дженис се поколебава:

— Не знам, може да се е притеснявал, че ще се ядосаш. Или че ще му се подиграваш.

— Защо да му се подигравам? Нали с мен се случи същото?

— Той не знае това, Хари.

— Не може да не знае. Нали всяка година празнуваме рождения му ден седем месеца след годишнината от сватбата ни.

— Е, да. — Когато е нетърпелива, Дженис говори също като майка си, натъртвайки всяка дума. Леглото проскърцва, когато се размърдва, за да подчертае: — Децата не искат да разбират подобни неща, а когато пораснат достатъчно, за да ги е грижа, всичко вече им се струва прекалено отдавна.

— И кога е „надул“ момичето, това поне спомня ли си го?

— Не е ли странно, че толкова бързо разбра, че е бременна? Смятахме да не ти казваме още известно време.

— Благодаря. Това беше първото нещо, което ми направи впечатление. Оня размъкнат пуловер и фактът, че е по-висока от Нелсън.

— Хари, тя не е по-висока, само някакви си два сантиметра. Нелсън ми каза, просто неговата стойка е много отпусната.

— И колко е по-голяма от него? Ясно се вижда, че е по-голяма.

— Ами, около година. Била е секретарка в регистрацията…

— Да, бе! И защо не се е чукала с някой друг студент? За какво му е било да се замесва със секретарките?

— Хари, нали точно с тях трябва да говориш, ако искаш да си наясно с нещата. А и нали знаеш, че Нелсън непрекъснато казва, че момичетата от колежа са много гадни и че не се чувства удобно в тази атмосфера. От моя страна произхожда от бизнеса, а от твоя — от работническата класа и в миналото му няма колежани.

— Нито пък в бъдещето, като гледам.

— Не е лошо, че момичето си има професия. Нали чу на вечеря, като каза, че иска Нелсън да се върне в „Кент“, за да завърши, а тя може да пише на машина в апартамента им.

— Да, чух още малкият пикльо да казва, че не желае.

— Няма да го накараш да се върне, като му крещиш.

— Не съм му крещял.

— Но имаше такъв вид.

— Боже, Господи! Само защото е надул корема на някакво момиче и вече е решил, че има право да управлява „Спрингър Мотърс“.

— Хари, той не желае да управлява, само иска да работи там.

— Е, да, но не можем да му дадем работа, без да уволним някого.

— Двете с майка смятаме, че трябва да го назначиш. — Дженис изрича това толкова категорично, че сякаш майка й е проговорила от мрака в спалнята, където присъствието на старшата дама винаги се е усещало през стената като пращенето на телевизора й или като поредица похърквания.

Той се връща към въпроса си:

— Кога й е направил бебето?

— Ами, когато се случват тези неща — през пролетта. През май не й е дошло, но тя е изчакала да отидат в Колорадо, за да си направи тест. Тестът се оказал положителен и Пру му казала, че няма да направи аборт, че не вярва в тия неща и че прекалено много нейни приятелки са пострадали при аборт.

— В днешно време и на нейната възраст е казала всичко това?

— Мисля, че в рода й има нещо католическо, от страна на майка й.

— Все пак не ми изглежда наивна.

— Може би точно затова. Ако реши да роди бебето, то Нелсън трябва да предприеме нещо.

— Бедната малка хитруша. Как така е забременяла, нали сега всички взимат хапчета или си слагат спирали и Господ знае какви още работи? Четох в „Консюмър Рипортс“ за някакво временно връзване на тръбите.

— На някои от тези нови средства им излиза лошо име във вестниците. Причиняват рак.

— Но не и на нейната възраст. Значи си е седяла в Скалистите планини с бебето в корема, докато Мелани го държеше изкъсо тук.

На Дженис започва да й се приспива, докато Хари се страхува, че ще остане буден завинаги с тази едра червенокоса жена в другата стая. Мама Спрингър ясно беше дала да се разбере, че очаква Пру да спи в стаята на Мелани, и се беше качила горе да гледа „Джеферсънови“. Старата кокошка беше стояла мълчаливо цялата вечер с вид на тенджера под налягане, която всеки момент ще гръмне. Здраво държи козовете си. Хари побутва сънената и отпусната Дженис, за да я накара отново да заговори. Тя казва:

— Мелани каза, че Нелсън станал направо неконтролируем, когато тестът се оказал положителен — забъркал се с някакви лоши типове, накарал Пру да се занимава с делтапланеризъм. Но когато видял, че няма да промени решението си, пожелал да се върне вкъщи. Не успели да го разубедят и той напуснал хубавата си работа при някакъв строителен предприемач. Предполагам, че Мелани си е имала собствени причини да иска да се измъкне оттам, така че се самопоканила. Нелсън не искал да идва с него, но сигурно алтернативата е била Пру да каже на родителите си и на нас за ситуацията и затова той се е примолил да му дадат време да се опита да й осигури нещо като семейно гнездо тук. Сигурно се е надявал нещата да се разрешат от само себе си. И аз не знам.