Джон Апдайк - Заека богат

— Дженис отиде с Нелсън в клуба, за да замести някого в тениса по двойки, а след това май щяха да ходят да му купят костюм.

— Мислех, че това лято вече си купи костюм.

— Това беше бизнес костюм. Решиха, че за сватбата му трябва костюм от три части.

— Боже, сватбата. Как ти се струват срещите с онзи, как му беше името.

— Нямам нищо против да ходя. Нелсън обаче го ненавижда.

— Така си говори само за да дразни баба си — обажда се мама Спрингър, извъртайки се, за да се чуе гласът й иззад облегалката за глава на креслото. — Мисля, че наистина са му от полза.

Нито една от жените не забелязва увисналото му сако, въпреки че на него му се струва сякаш волски топки опъват джоба му. Има нужда от Дженис. Качва се на горния етаж и пъхва два цилиндъра на дъното на нощното си шкафче. В чекмеджето държи резервни очила за четене и гумения накрайник на пластмасовата дръжка, с която би трябвало да масажира венците си, за да се изплъзне от хватката на пародонтозата, и восъчните тапи за уши, които си слага понякога, когато не може да се абстрахира от шума наоколо. В същото това чекмедже навремето държеше презервативите, когато Дженис заяви, че хапчето е вредно за нея, но още не беше отишла да й завържат тръбите. Но това беше много отдавна и той ги беше изхвърлил всичките, цялата спретната метална кутийка, след като беше решил, като видя недобре затворения капак, въпреки че може и да си въобразяваше, че Нелсън или някой друг е ровил в кутията и е задигнал няколко. От този момент нататък започна да се чувства притиснат от съжителството с хлапето. Докато Нелсън бе погълнат от бейзболните статистики или онази китара и дори плочите с рокмузика, които изпълваха всяка фибра на къщата със своите звуци, присъствието му в стаята в дъното на коридора не бе по-неудобно от упоритото съществуване на детството на Заека в някаква част на мозъка му. Но когато се започнаха историите с хормоните, момичетата, колите и бирите, Хари искаше да се откаже от родителството. Два бегли спомена определят границите на удобството по отношение на хората, произлизащи от други хора. Когато бе на дванайсет или тринайсет, той влезе в спалнята на родителите си в дома им на Джексън стрийт, без да предполага, че баща му е там, и възрастният мъж стоеше пред бюрото си само по чорапи и долна риза, невинно ровейки в едно от чекмеджетата за долните си гащи, онези боксьорски гащета, които и без това винаги изглеждаха на Хари тъжни и жалки, и пред него лъсна голият задник на баща му, толкова бял, отпуснат и неокосмен, една безмълвна и безпомощна плът. Другият му спомен беше, когато Нелсън бе горе-долу на същата възраст, но май трябва да е бил една година по-голям, защото вече живееха в тази къща, а те се преместиха в нея, когато хлапето беше на тринайсет; Хари беше влязъл в банята, без да знае, че тъкмо тогава Нелсън излиза изпод душа, и бе видял детето отпред: то имаше косми по пубиса и въпреки че тялото му все още беше слабо и дребно, членът му беше като на голям мъж, тежък и заоблен, не като кръглия пенис на Заека, и вероятно затова му изглеждаше брутален и огромен. Огромен. Това бе много години преди презервативите да бъдат откраднати. Чекмеджето издрънчава, нещо се е заклещило и Хари се опитва да го затвори плавно, когато чува, че Дженис и Нелсън влизат вкъщи и на долния етаж започват разговори за тенис и магазини, за дрехи и за външния свят. Хари иска да запази новините си за Дженис. Да я зашемети с тях. Изведнъж чекмеджето плавно се затваря и той се усмихва, предвкусвайки смаяния й поглед, когато научи за безценната, лъскава, оловно тежка тайна.

Както в много случаи на дългоочаквана радост, и тази не се получава така, както човек си я представя. Когато най-после се качват заедно по стълбите, вече е по-късно, отколкото трябваше, и двамата са неспокойни и превъзбудени. Трябваше да вечерят по-рано, тъй като Нелсън и Пру щяха да ходят при Супи, както и двамата наричат Кампбел, за третата си порция съвети. Върнаха се към девет и трийсет и Нелсън бе толкова вбесен, че се наложи да махнат виното от вечерята, докато с бутилка бира в ръка той разигра пародия на младия свещеник, насърчаващ нахлуването на църквата в интимното пространство между тях двамата.

— Постоянно повтаряше, че църквата е булката на Христос. Все ми се искаше да го попитам: „А ти чия малка булка си?“.

— Нелсън! — предупреждава го Дженис, поглеждайки към кухнята, където майка й си приготвяше чай.

— Искам да кажа, че е неприлично — настоява Нелсън. — Какво точно прави той? Чука църквата.