Джон Апдайк - Заека богат

— Нещо май си даваш доста зор напоследък, а? — пита го Хари. — Как беше Мелани през цялото това време?

— Кой казва, че съм бил с Мелани?

— Ти самият, с онази картичка. Господи, Чарли, младо момиче като нея да се вихри върху топките ти, това може да те убие.

— Какъв начин да си отидеш, а, приятелю? Ти също много добре знаеш, че не момичетата ни изстискват топките, а на ония мацки на средна възраст им изтича времето.

Заека си спомня епизода с Дженис и тяхното злато, но въпреки това завистта си остава:

— Какво правихте във Флорида с нея?

— Пътувахме. Сарасота, Венеция, Сейнт Пийт. Не можах да я разубедя за Атлантическия бряг, така че отидохме до Неапол по магистрала 75, по старата Алигаторска алея и оттам — Корал Гейбълс, Оушън булевард, до Бока и Чест Палм. Щяхме да отскочим и до Кейп Канаверал, но не ни стигна времето. Тази щурачка даже не си беше взела бански костюм. Купихме й от онези новите, изрязани отстрани. Страшна фигура, не знам защо не ти хареса.

— Не можеше да ми хареса, нали Нелсън я доведе вкъщи. Все едно да чукаш собствената си дъщеря.

Чарли си е запазил една оцветена във виолетово клечка за зъби от обяда в центъра на града и бодва с нея долната си устна, докато зяпа през уморения прозорец.

— Има и по-лоши неща — заявява суховато. — Как са Нелсън и бъдещата булка?

— Пру. — Хари усеща, че Чарли е решил да пази подробностите от пътуването си, за да го накара да ги изкопчва от него една по една. Южнячки на всеки километър. Майната му. Заека също си има тайни, но докато си мисли това, си представя единствено една ферма със сгради, разположени ниско в долината.

— Мелани ми разказа доста неща за Пру.

— Какво например?

— Например мисли, че е странна. Впечатлението й е, че колкото и свита да изглежда, си е кораво хлапе с наистина сурово възпитание и не си е стъпила здраво на краката в емоционално отношение.

— Е, да, някои биха казали, че момиче, на което му прави удоволствие да чука стара гарга като теб, също е доста странно.

Ставрос откъсва поглед от прозореца и го поглежда право в очите, а неговите зад цветните очила изглеждат доста насълзени.

— Не бива да ми говориш така, Хари. И двамата остаряваме. Мъже на доизживяване като нас би трябвало да са любезни един към друг.

Хари се чуди дали това показва, че Чарли знае колко несигурно е положението му с дишащия във врата му Нелсън. Чарли продължава:

— Питай ме каквото искаш за Мелани. Както казах, тя е добро дете. Емоционално стабилна. Проблемът при теб, приятелю, е, че си мислиш само за чукане. Най-голямото ми удоволствие беше да покажа на тази млада жена една страна от света, която не беше виждала досега. Направо беше ненаситна. Кипарисите, онази кула с камбаните. Каза, че въпреки всичко предпочита Калифорния, обаче Флорида е твърде равна. Каза, че ако по Коледа успея да си завлека задника до Кармел, с удоволствие ще ме разведе наоколо. Ще ме запознае с майка си и с който е там. Нищо сериозно.

— Колко… колко бъдеще мислиш, че имате двамата?

— Хари, нямам кой знае какво бъдеще с когото и да е — гласът му пада до едва доловим шепот. Заека би искал да го прочисти с телена четка.

— Никога не се знае — успокоява той дребния мъж.

— Знае се — настоява Ставрос. — Знаеш кога времето ти изтича. Ако животът ти предложи нещо, вземи го.

— Добре, добре, ще взема. Взимам. Какво правеше бедната ти стара Manna mou, докато вилнееше с щурачката в Евърглейдс?

— Ами — отговаря той. — Нещо странно се случи там. Една моя братовчедка, около пет години по-млада, явно доста е хойкала и това лято съпругът й я изритал и задържал децата. Живееха в Нористаун. Така че Глория живее сама в един апартамент в Янкуист и с удоволствие наглеждаше старата дама, докато ме нямаше. Каза, че би го направила пак по всяко време. Ето защо сега имам малко свобода, каквато нямах по-рано.

Навсякъде, мисли си Хари, семействата се разпадат, а отделните части се събират като оцелелите в някаква огромна спасителна лодка, докато той и Дженис продължават да си седят там, в сянката на мама Спрингър, извън времето.

— Няма нищо по-хубаво от свободата — казва на приятеля си. — Недей да я пропиляваш. Питаше за Нелсън. Сватбата тази събота. Само най-близките роднини. Съжалявам.

— Леле! Бедният малък Нели! Подписан, подпечатан и доставен.

Хари пропуска тази забележка:

— От това, което подочух от Дженис и Беси, майката май ще се появи. Бащата е сърдит.

— Трябва да видиш Акрън с очите си — казва му Чарли. — И аз щях да съм ядосан, ако трябваше да живея там.