Джон Апдайк - Заека богат

И все пак на моменти сякаш смисълът се е оформил, но липсват думи, с които да се опише, това не е нещо, за което трябва да ровиш, а си стои на масата като неотворена запотена кутийка бира. Не само папата идва, а и Далай Лама, когото изритаха от Тибет преди двайсет години. Обикаля Америка, изнася беседи в богословските училища и се появява като говорител по телевизията. Хари винаги се е чудел какво ли е усещането да си самият Далай Лама. Топка в най-високата част от дъгата на полета си, листо върху повърхността на езеро. В известен смисъл водната бълха е като съзнанието, тези трапчинки под краката й, където съвсем не нарушава повърхността на водата. Когато Хари беше малък, Бог се разперваше в тъмнината над леглото му по същия начин, а по-късно, когато леглото започна да става странно и момичето от другата страна на пътечката в църквата започна да се окосмява под мишниците, той влезе в кръвта му, в мускулите и нервите като странен командир, а сега се бе оттеглил, отдавайки на Хари уважението, което един преуспял джентълмен дължи на друг, но е стоварил визитката си в стомаха на Хари като късче олово, което го тегли към всички онези оловни мъртъвци в кухата земя под него.

Лампите в предната част на голямата сенчеста къща на мама Спрингър греят ярко, всички са развълнувани от сватбата, Пру непрекъснато е зачервена от вълнение, а Дженис не е играла тенис от няколко дни. Беси явно става посред нощ, за да гледа стари холивудски комедии на големия телевизор, в които мъже с широкополи шапки и тънки мустачки и жени с рамене, по-широки от ханша си, разменят остроумия във вестникарски редакции и луксозни фоайета. Мама сигурно е гледала тези сериали за първи път, когато косата й е била черна, а центърът на Брюър е бил широк бял път. Хари тича на място, изчаквайки една кола да го задмине, една от онези откачени мазди с двигател „Ванкел“, с твърдо кормило. Мани казва, че така и няма да успеят да доизкусурят хидравликата. Хари прекосява до другия бордюр под уличното осветление и забелязва, че мустангът на Дженис не е паркиран отпред, спринтира по тухлената алея и нагоре по стъпалата към верандата и най-накрая спира да тича на самата веранда под изписания отгоре номер „89“. Инерцията му е толкова голяма, че за секунда-две светът продължава да се движи, сякаш запокитва всичките си дървета и покриви навън към осеяната със звезди необятност.

В леглото Дженис казва:

— Хари.

— Какво? — След като си тичал, в мускулите си усещаш едно изцяло ново, стегнато, облицовано чувство и сънят идва лесно.

— Трябва да си призная нещичко.

— Че се чукаш със Ставрос.

— Не бъди толкова груб. Не. Забеляза ли, че мустангът не беше паркиран отпред, както обикновено?

— Забелязах. Помислих си, колко мило.

— Нелсън го е паркирал отзад в алеята. Наистина някой ден трябва да разчистим гаража от всички тези стари колела, които никой не използва, фуджито на Мелани още стои там.

— Добре. Браво на Нелсън. Хей? Цяла нощ ли ще ми говориш? Като пребит съм.

— Той го вкара там, защото не искаше да видиш предната броня.

— О, не! Това копеле. Това малко копеленце.

— Вината не била изцяло негова. Другият човек просто е продължил да кара напред, въпреки че, предполагам, знакът „Стоп“ е бил откъм улицата, по която се е движел Нелсън.

— О, Господи!

— За щастие и двамата ударили спирачки, така че се е получил съвсем лек удар.

— Другият ударен ли е?

— Ами споменал нещо за контузия на врата си след сблъскването, но в днешно време всички са обработени да казват така, преди да говорят с адвокат.

— И бронята е счупена?

— Ами, хлътнала е. Единият преден фар не е на същата височина като другия. Всъщност е само една малка драскотина.

— Петстотин долара. Поне. Маскираният разбивач на брони удря отново.

— Ужасно се страхуваше да ти каже. Накара ме да обещая, че и аз няма да ти казвам, така че не показвай, че знаеш.

— Така ли? Тогава защо ми каза? Как да заспя сега? Главата ми пулсира. Сякаш е стегната в менгеме.

— Защото не исках сам да го видиш и да направиш скандал. Моля те, Хари, поне изчакай да мине сватбата. Наистина много се срамува.

— Да, бе, срамува се. По-скоро страшно се забавлява. Сложил е главата ми в менгеме и върти ръчката. А това, че е блъснал твоята кола, след като се трепеш за него, ето това наистина е благодарност.

— Хари, та той ще се жени, притеснен е.

— Е, мамка му, сега аз съм притеснен. Къде са ми дрехите? Трябва да отида да видя щетите. Оня фенер в кухнята, някой сложи ли му нови батерии?