Джон Апдайк - Заека богат

— Съжалявам, че ти казах. Нелсън беше прав, като каза, че няма да го понесеш.

— О, така ли каза? Нашият личен господин Хладнокръвие.

— Така че само се успокой, аз ще се погрижа за застрахователните формалности и за всичко.

— А кой мислиш, че плаща за увеличението в застрахователните ставки?

— Ние — отговаря тя. — Двамата.

Епископалната църква „Сейнт Джон“ в Маунт Джъдж е малка църквичка, която не бе имала честта да бъде разширявана. Строена е през 1912 година в традиционния стил с ниски стени и стръмен покрив от тъмносив камък, донесен от северната част на местността, докато лютеранската църква е построена от местния червен варовик, а реформаторската в съседство до пожарната — от тухли. Бръшлянът избуява около заострените прозорци на „Сейнт Джон“. Вътре между скамейките от възлест орех е тъмно, а между прозорците с витражи, изобразяващи Исус, облечен в пурпурна роба в различни пози, има мраморни плочи в памет на мъртвите богаташи, които щедро са дарявали Църквата в дните, когато Маунт Джъдж е бил само едно модно предградие. МАЙТЛОУ. СТОУВЪР. ЛЕГЕТ. Английски имена в една немска околия, отишли си, за да придадат стил в царството на мъртвите, след като приживе прекарали по трийсет години като пазачи и черковни настоятели. Старият Спрингър бе направил своя принос, но дотогава местата между прозорците вече били запълнени.

Въпреки че сватбата е скромна, а булката е дъщеря на работник от Охайо, все пак в очите на някой случаен минувач събитието сигурно представлява ярка смела шумотевица пред ръждивочервените врати на църквата около четири часа на този двайсет и втори септември. Хората, минаващи оттам в този съботен следобед на път за Минит Март, биха изпитали силно желание да бъдат сред гостите. Органистът, преметнал червената си роба през ръка, се шмугва в една странична стаичка. Има козя брадичка. Дребен дрипав човечец в зелен гащеризон като горски дух чака Хари да се появи, за да му плати цветята. Мама беше казала, че от приличие трябва да украсят поне олтара; Фред би умрял, ако види, че Нелсън се жени в „Сейнт Джон“ пред неукрасен олтар. Двата букета с хризантеми излязоха 38,50 долара. Заека ги плаща с две нови двайсетачки, лош знак е, когато банката започне да изплаща с двайсетачки вместо с десетачки, и въпреки това банкнотата от два долара все още не се приема. Хората са суеверни. Това не трябваше да е голяма сватба. Но всъщност струва доста скъпо. Трябваше да наемат три стаи в мотела „Четирите сезона“ на шосе 422, една за госпожа Любел — дребна наплашена душица, която изглежда така, сякаш всички ще се нахвърлят с вилици върху нея, ако се откаже дори за секунда от леката си усмивка; една за Мелани, която дойде с госпожа Любел с автобус от Акрън, и за Пру, която се премести от стаята си — старата стая на Мелани, в която преди стоеше шивашкият манекен — заради пристигането на Мим от Невада. Беси и Дженис изобщо не я искат в къщата си, но Хари успя да се наложи, тя е единствената му сестра и единствената леля на Нелсън. Третата стая е за онази двойка от Бингамтън, чичото и лелята на Пру, които трябваше да пристигнат с кола днес, но в три и половина още не са пристигнали, докато Хари взе с королата двете момичета и майката, за да ги доведе в църквата. Главата му ще се пръсне, тази майка го притеснява, усмивката й е стояла толкова дълго върху лицето й, че е заприличала на хербаризирано цвете и тя сякаш изобщо не е от неговото поколение, прилича на стар вестник, който някой е използвал, за да покрие дъното на чекмедже, и после, докато разчиства къщата, се опитва да прочете. Пру явно е наследила хубостта си изцяло от баща си. В мотела жената непрекъснато се притесняваше, че бележките, които оставят за закъснелите й брат и сестра, не са достатъчно ясни, и започна да плаче, така че усмивката й се развали. Един кашон с почти най-доброто шампанско „Мъм“ чака отзад в кухнята на Джоузеф стрийт скромното събиране след сватбата, което никой не би нарекъл прием. Дженис и майка й решиха някакъв внук на Грейс Стул да сервира сандвичите. Той щеше да доведе и приятелката си в сервитьорска униформа. Освен това бяха поръчали торта от някакъв италианец от Единайсета улица, който взимаше по сто осемдесет и пет американски долара за една торта. За една торта; Хари не можеше да повярва. Всеки път, когато Нелсън се обърне, баща му олеква с цяла пачка.

Хари се спира за миг във високото, набраздено от редиците скамейки пространство на празната църква, чете плочите, слуша кикотенето на Супи в поздрав на трите нагласени жени в страничната стаичка, една от онези тайни стаички в църквите, в които хората се преобличат в дълги роби, а дяконите броят съдържанието на подносите с волни пожертвования, където се съхранява виното за причастието, за да не го изпият църковните прислужници, и където се подготвя цялото странно представление. Били Фознахт трябваше да е кум, но е заминал за Тофтс, така че техен приятел от Лейд Бек-Слим стои с карамфил на ревера, готов да посрещне гостите. Чувствайки се неловко от начина, по който косият му поглед бегло се спира върху него, Заека излиза навън и застава до вратите на църквата, чиято ръждивочервена боя, напечена от септемврийското слънце, излъчва топлина и му напомня как стоеше в новичката си кафеникава униформа през един ветровит ден в Тексас отстрани на бараките, на завет от вятъра, онзи постоянен вятър, който се изливаше от огромното топлото небе върху голата земя като носталгично хленчене на този войник, който никога не бе напускал Пенсилвания.