Джон Апдайк - Заека богат

Чува, че се отваря страничната врата, през която органистът беше влязъл забързано, и поглежда да не би това да е Дженис, която го търси. Но излиза Нелсън. Нелсън в бежовия сватбен костюм от три части с тясна талия и широки ревери, който изглежда, сякаш му е голям, тъй като разкроените панталони почти покриват токовете на обувките му. Триста долара и дали някога ще го облече пак?

Както винаги, когато неочаквано види сина си, Хари чувства угризения, горната му устна помръдва като за поздрав, но момчето не поглежда към него, а сякаш души въздуха, оглежда тревата наоколо, поглежда надолу към къщите на Маунт Джъдж и после нагоре към небето над ръба на планината. Бягай, иска да извика Хари, но от устата му не излиза никакъв звук, усеща само силната миризма на парфюма на Мим, когато си поема дъх. Детето тихичко затваря вратата след себе си, без да разбере, че е било видяно.

Зад открехнатите ръждивочервени врати църквата мълчаливо се пълни за своето вечно дело. Светът ще се раздели между малцината събрали се в неделната атмосфера и всички останали разпръснати, неделно настроени щастливци, делничният ден продължава да се занимава със своето. Още от дете Хари ненавижда церемониите. Докосва ръката на Мим, за да я заведе вътре, и над златните нишки, вплетени в прическата й, вижда ниския мръсен стар форд комби с хромирания багажник на покрива, укрепен с груби зелени дъски да пълзи по улицата. Не успява да се обърне достатъчно бързо, за да види пътниците, зърва само едно сърдито лице, което зяпа през задния прозорец. Мъжествено лице, което принадлежи на жена.

— Какво има? — пита Мим.

— Не знам. Нищо.

— Изглеждаш, сякаш си видял призрак.

— Притеснявам се за хлапето. Ти какво мислиш за всичко това?

— Аз? Леля Мим? Струва ми се, че всичко е наред. Момичето ще поеме ръководството.

— Това хубаво ли е?

— За известно време. Трябва да го пуснеш, Хари. Животът на момчето си е негов. Ти живееш своя.

— И аз това си повтарям, но ми се струва, че така се опитвам да се измъкна.

Влизат. Жалка групичка глави стърчат отпред в дъното. Този тайнствен Слим с полегатите очи, сякаш е професионален разпоредител, придружава Мим по пътеката до втората редица и посочва на Хари с грациозен жест къде да седне — на първия ред, до Дженис. Мястото му го чака. От другата страна на Дженис седи другата майка. Госпожа Любел е бледа; и тя е червенокоса като дъщеря си, но нейната коса е изплакната до безцветни ситни къдрици; освен това тя не е висока, стройна и дългокрака като Пру. Хари не може да се освободи от мисълта, че изглежда като чистачка. Тя му хвърля своята изсушена, но странно съвършена усмивка, като тези от старите черно-бели филми, свенлива и в същото време уверена, като тънка нишка чиста музика. С тази усмивка вероятно е можела да води съвсем различен живот от този, който има. Дженис е отметнала глава назад и шепне нещо на майка си на реда зад нея. Мим се е озовала в същата редица с мама Спрингър и дружките й. Ставрос седи до семейство Мъркет на третия ред и може да гледа в деколтето на Синди, когато му доскучае, нека в крайна сметка види как изглеждат истинските клубни цици след всичките онези лозови сърми. Семейство Фознахт умишлено са настанени или са се настанили от другата страна на пътеката, където би трябвало да седят роднините на булката, ако имаше достатъчно роднини, и се карат шепнешком помежду си — множество категорични изсъскани реплики от страна на Пеги и стоическо, втренчено напред мърморене от страна на Оли. Органистът играе по скалата на някаква фуга, за да даде на всички възможност да се изкашлят и да прекръстосат крака. Върхът на яркочервената му козя брадичка достига почти до клавишите по време на по-нежните акорди. Начинът, по който докосваше копчетата на регистъра на органа, напомня на Хари за старата линотипна машина, която ползваше, лоста за определяне на разредката и как горещото олово изскачаше. Днес всичко се прави с компютърни ленти. Отляво на олтара един от големите бели панели с объл горен край се отваря, това е тайна вратичка като във филм на ужасите и от нея излиза Арчи Кампбел в черно свещеническо расо и бял стихар и епитрахил. За миг се усмихва със своята усмивка, изразяваща: „Кой? Аз да се притеснявам?“, с внезапно показващите се развалени зъби.

Нелсън го следва от вратата със сведена глава, без да поглежда към някого.

Слим се плъзга по пътеката, гъвкав като котка, и застава до него. Сигурно в свободното си време е крадец, на ръст е поне десет сантиметра по-висок от Нелсън. И двамата са с къси пънкарски прически. Косата на Нелсън се завива по особен начин отзад на врата, който Хари толкова добре познава, че гърлото му пресъхва, сякаш се е задавил с нещо.