Джон Апдайк - Заека богат

— Това пък защо ни го казват? — пита Дженис.

Божичко, толкова е глупава! Това осъзнаване го утешава. Той й обяснява:

— За да накарат нас, така наречените християни, да се почувстваме гадно, че сме такива скъперници по отношение на платформата на папата.

— Трябва да кажа — рече Дженис, че действително изглежда екстравагантно да се строи подобно нещо, което ще се ползва само веднъж.

— Такъв е животът — заключава Хари, спирайки до бордюра на Джоузеф стрийт. Пред номер 89 има толкова много коли, че той трябва да паркира почти до следващата пресечка, пред къщата, в която живеят лесбийките. Една от тях, тромава млада жена, облечена в армейски дъждобран, влачи по предната веранда голяма розова ролка изолационен материал с основа от фолио.

— Синът ми се ожени днес — импулсивно се провиква към нея Хари.

Съседката лесбийка примигва и след това вика:

— Желая й късмет.

— На него.

— Имам предвид булката.

— Добре, ще й предам.

Изражението на жената с присвити очи като на индиец в магазин за пури поомеква. Тя вижда Дженис да излиза от колата от другата страна и й подвиква:

— Джен, а ти как се чувстваш от тая работа?

Жена му толкова се забавя с отговора, че Хари отговаря вместо нея:

— Мисли, че е прекрасно, как иначе?

Това, което не може да проумее при тези лесбийки, е не защо не го харесват, а защо му се иска да го харесват. Защо само далечният звук от ударите на чуковете им го наранява, кара го да се чувства изолиран.

Някак си онзи Слим, шофиращ яркожълта кола, марка „Ле Кар“ с името й, отпечатано отстрани, е пристигнал от църквата с булката, младоженеца и Мелани преди Хари и Дженис; Оли и Пеги, също в техния канелено кафяв додж „Дар“, модел 73-та, с кръпка от фибростъкло върху бронята; дори Супи ги е изпреварил, тъй като пъргавият му малък черен опел „Манта“ със специален регистрационен номер „Сейнт Джон“ също е паркиран край бордюра от онази страна на клена, която мама Спрингър е гледала от предната спалня в продължение на трийсет години. Тези гости вече са изпълнили всекидневната, докато притесненото дребно пълно момиче, облечено в подобие на сервитьорска униформа, се опитва да разнася ордьоврите, струващи на Хари цяло състояние. Хари се промъква покрай тях, вдигнал лакти по стар навик от баскетбола, в случай че някой се опита да го парира, за да вземе шампанското от кухнята. Бутилки с шампанско „Мъм“ по дванайсет долара всяка на цена на едро запълват целия втори рафт на хладилника, подредени в поза 69 — обвити във фолио глави до тежки хлътнали дъна, красота. ШАМПАНСКО, ОСИГУРЕНО ЗА СВАТБА ПО СПЕШНОСТ, мисли си той. Енгстръм покрива сметката. Внукът на Грейс Стул, който се оказва едро хлапе — едва ли тежи по-малко от сто и петнайсет килограма, с гъста пиратска брада, пържи някакви дреболии в един тиган на печката и пече нещо, увито в бекон във фурната. Върху разклатения плот е отворена една бира, която е извадил от хладилника. Шумът от всекидневната продължава да се усилва и предната врата не спира да се отваря. Ставрос и семейство Мъркет следват Мим и квачките на мама в стаята и всички глупаци започват да се лигавят, когато гръмва първата тапа.

Боже, все едно свършваш — пяната не спира. Пластмасовите чаши за шампанско с кухи столчета, които Дженис бе намерила в „Акме“, са на кръглия китайски поднос върху шкафа зад бирата на внука на Грейс Стул — твърде далеч, за да може Хари да се пресегне, без да разлее малко жълтеникавокафява пяна по балатума. Чашите, докато ги пълни, му напомнят за златните монети, които векове са съхранявали ценността си, и вътре в него нещо отприщва тъгата му. По дяволите, какво пък, всички се носим заедно по течението. Междувременно във всекидневната мама Спрингър, изправена пред скрина, нервно предлага малък тост, завършващ с типичния за Пенсилвания немски: „Dir seid nur eins: halt es selle weg“.

— Какво значи това, мамо? — пита Нелсън, уплашен, че заговорничат за него, такова дете до пламенната зряла жена, за която налудничаво се ожени.

— Исках да кажа — отговаря Беси раздразнено, — че сега вие сте едно, запазете така нещата.

Всички надават одобрителни викове и отпиват, ако не са го направили вече. Грейс Стул се плъзга крачка напред в кръглото пространство, освободено пред скрина, сигурно е била страхотна танцьорка преди петдесет години — определен тип възрастни жени запазват глезените си тънки, и тя е от тях.

— Или както винаги са казвали — вдига тост тя: — Bussie waürt ows, koch dut net — целувките се изхабяват, готвенето — не.