Джон Апдайк - Заека богат

Беки вече е скелет, странно е като си помислиш. Нощничката, с която я погребаха, се е превърнала в паяжина. Малките ноктенца на ръцете и краката й — в късчета конфети, пръснати върху сатена.

Множеството потъмнели от тютюна зъби на преподобния Кампбел се показват в самодоволна усмивка.

— Булката беше прекрасна — казва той на госпожа Любел.

— Взела е ръста от рода на баща си — казва тя. — Както и правата си коса. Моята се къдри естествено, а на Франк стърчи нагоре, никога не успява да я накара да прилепне. Тереза не е чак толкова своенравна, защото е момиче.

— Направо е прекрасна — казва Супи, а усмивката му замръзва.

Хари се обръща към мъжа:

— Колко вдига този ваш опел?

Той изважда лулата от устата си, за да отговори:

— Надолу-нагоре по тези хълмове няма да е оптимално. Бих казал петдесет-шейсет километра в час най-малко. Непрекъснато спирам и тръгвам и само с тези кратки пътувания въглеродът се натрупва.

Хари му казва:

— Знаете ли, че японците правят тези коли, въпреки че „Буик“ ги продава. Чувам, че няма да внасят други след модела от 1980 г. Това ще затрудни намирането на части.

Супи се развеселява, блестящите му очи говорят на госпожа Любел. Към Хари той се обръща с привидна сериозност и пита:

— Да не би да се опитвате да ни продадете тойота?

Като се замисли, мама също се превръща в скелет. Онези едри кости в пръстта, като кости на динозавър.

— Ами — казва Хари — имаме един нов малък модел с предно предаване, наречен „Терсел“. Не знам откъде ги измислят тези имена, но няма значение. Прави над седемдесет километра на галон по магистралата и си е достатъчно голяма кола за сам човек.

Чакат Възкресението. Ами ако никога не настъпи?

— Ами ако се оженя? — протестира дребният мъж. — И се сдобия с огромно потомство?

— Точно това трябва да направите — неочаквано се обажда госпожа Любел с тънък гласец. — Свещениците се отказват от църквата на тълпи, защото ги хваща краста. Всичкият този секс във филмите, в книгите, навсякъде, даже по телевизията в късните часове — нищо чудно, че не могат да устоят. Трябва да сте благодарен, че не чувствате такова противоречие.

— Често съм си мислел — казва й Супи с приглушен вариант на великолепния си глас от сватбената церемония. — От мен би излязъл чудесен поп. Обожавам структурата.

Заека се обажда:

— Току-що в колата чухме, че във Филаделфия Аненберг е дал на католиците петдесет хиляди, за да построят платформата за папата без цялото „квичене“ от страна на Движението за граждански свободи.

Супи изсумтява:

— Знаеш ли колко публичност ще му спечелят тези петдесет хиляди? Това е истинската сделка.

Слим и органистът като че ли обсъждат дрехи, опипвайки ризите си. Ако му се наложи да разговаря с органиста, Хари може да го попита защо не е изсвирил „Ето идва булката“. Госпожа Любел се обажда:

— Те искаха папата да дойде до Кливланд, но предполагам, че все някъде е трябвало да спре.

— Чувам, че щял да ходи в някаква забутана ферма — казва Хари.

Супи докосва майката на булката по китката и накланя главата си, сякаш да покаже на Хари начеващото си плешиво петно.

— Господин Аненберг е нашият бивш посланик в двореца на Сейнт Джеймс в Англия. Носи се слух, че когато представял акредитивните си писма на кралицата, тя подала ръка, за да я целуне, а той вместо това се здрависал и казал: „Как сте, кралице?“.

Добре докарва провлечения говор. Госпожа Любел внезапно се изсмива, от нея се откъсва хихикане, което явно страшно я засрамва, тъй като бързо прикрива устата си с юмрук. На Супи смехът й му допада и той й отвръща с дълбок смях. Ако така ще продължават, Заека смята, че може да ги остави да се забавляват, и използвайки Супи като спасителен пояс, се измъква. Надзърта над скупчените глави, търсейки празно пространство. Във всекидневната винаги е тъмно, независимо колко лампи светят и кое време на деня е; дърветата и верандата отнемат от слънчевата светлина. Един ден би искал да има къща с много светлина, която пада върху елегантни квадратни плоскости. Защо да се погребваш жив?

Мама Спрингър е приклещила Чарли в интимен разговор при скрина, лицето й е подпухнало и лилаво като гроздово зърно от напрежението на недоловимите думи, които поднася в ухото му; той учтиво клати глава, някога голяма като на овен, а сега смалена като на стар козел; той кима почти алчно, като кокошка, която кълве царевични зърна. Отпред, очертани на фона на матирания прозорец, семейство Мъркет са хванали Фознахтови, старият Оли несъмнено уведомява тези непознати хора колко находчив музикален човек е, а Пеги ентусиазирано говори, допълва го, запазвайки за себе си факта какъв некадърен плъх е той вкъщи. Семейство Мъркет принадлежат към новия кръг в живота на Хари, а Фознахтови към стария и на него му става неприятно, като гледа как те влизат в допир, и въпреки че чукането с Пеги онзи път бе доста добро, той не иска тези стари лепки от гимназията да пропълзяват в компанията му от клуба, и все пак вижда как ласкателствата вършат работа — ласкателствата и шампанското. Оли гледа влюбено Синди (не смей да я пожелаваш!), а Пеги се лигави с Мъркет с кравешки очи. Тя би се сложила на всекиго, Оли сигурно не успява да я задоволи, вероятно има от онези много тънки издължени пениси.