Джон Апдайк - Заека богат

Хари се чуди дали няма да е по-добре да отиде да развали постановката, но предчувства стена от подигравки, през която е твърде омаломощен да си пробива път след всичките тези сълзи в църквата и спомените за Беки и татко, и мама, и дори стария Фред, които не са тук. Мим седи на дивана с Грейс Стул и онази другата възрастна женица — Ейми и — Божичко! — те като че ли наистина се забавляват тихичко, докато двете напомнят на Мим каква е била като дете, а диалектът на провинция Даймънд и начинът им на изразяване непрекъснато я разсмиват. Цялата гримирана и издокарана като обвита във фолио за саксии, тя им напомня за фльорците, които денонощно гледат телевизия, бедните душици, те дори не знаят, че те самите са фльорци, тези прочути жени, които играят в „Да изпреварим часовника“ и „Холивудски площади“, или намигат на Мърв или Майк, или Фил, седейки в малките кресла на телевизионните предавания, докато коленете им стърчат нагоре. Всички те са стигнали дотам по гръб, но на никого вече не му пука. Времето е настигнало Мим и я е сложило на сивия диван редом до хората, които посещаваха църквата. Нелсън и Мелани и внукът дебелак на Грейс Стул още са в кухнята, а приятелката му, след като е обиколила с почерпката в неудобен малък съд за притопляне, който държеше под циците си с приставка за сос от кетчуп, явно се е отказала и се е присъединила към тях. Те са си занесли там малкото портативно телевизорче „Сони“, на което Дженис понякога гледа повторенията на Карол Бъркет, докато приготвя вечерята, и от звуците — насърчителни викове, оркестър — става ясно, че тези безполезни пияни хлапета са включили мача „Пен Стейт“ срещу „Небраска“. Междувременно Пру в сватбената си рокля с цвят на шампанско, малкият венец вече свален от главата й, стои сама до тройната лампа и разглежда онази тежка зелена стъклена топка на мама Спрингър с капката въздух, запечатана в нея, като я върти под бледата светлина с дългите си порозовели ръце, където сега проблясва венчална халка. Сред групичката на Фознахтови и Мъркетови, към които сега се е присъединила Дженис, избухва смях. Уеб се промъква към Хари на път за кухнята с пластмасови чаши в ръце:

— Какво ще кажеш за този откачен Роуз? — пита той, колкото да каже нещо.

Пит Роуз напоследък е вкарал около шестстотин и му трябват още само четири попадения, за да стане първият играч на всички времена, успял да постигне двеста попадения в десетте важни сезона на лигата. Но това няма чак такова значение, отборът на Филаделфия е с дванайсет и половина гейма напред.

— Такъв позьор — казва Заека, както някога, преди близо трийсет години, говореха за него.

Вероятно поради очевидната си бременност Пру се стеснява да си проправи път между тълпата, за да се присъедини към останалите от нейното поколение в кухнята. Хари отива до нея и се навежда да целуне скромната й топла буза, преди да се е осъзнала; шампанското улеснява нещата.

— Нали трябва да целунем булката? — казва той.

Тя обръща глава и му отправя онази усмивка, която в началото се колебае и след това внезапно се разширява. Очите й са добили зелен оттенък от взиране в стъклото, това лъскаво яйце, което Хари неведнъж е смятал за добра идея да разбие в черепа на Дженис.

— Разбира се — казва Пру. Опряно в корема й, украшението излъчва от капката в центъра си блед лъч светлина. Той осъзнава, че тя е усетила приближаването му с периферното си зрение, но е застинала неподвижно като изплашена сърна. Сред тези странни хора и съдбата й, подпечатана в църквата, разбира се, че ще се страхува. Заекът се опитва да успокои снаха си:

— Обзалагам се, че си уморена. Не ти ли се спи ужасно? Доколкото си спомням, на Дженис непрекъснато й се спеше.

— Чувствам се неловко — споделя Пру и връща зелената стъклена сфера върху масичката, която е с формата на дървено листо около стъблото на високата лампа. Внезапно пита:

— Мислите ли, че ще направя Нелсън щастлив?

— О, разбира се. С хлапето веднъж дълго си говорихме. Той те обожава.

— Не се ли чувства хванат в капан?

— Ами, честно казано, и аз това се чудех, защото на негово място аз може би щях да се чувствам така. Но честен кръст, Тереза, това явно не го притеснява. Още от малък винаги е притежавал чувство за справедливост, а в този случай явно смята, че справедливото е правилно. Слушай, недей да се тормозиш. Единственото, което притеснява Нелсън в момента, е собственият му баща.

— Той ви обожава — казва тя, а гласът й е много тих да не би повтарянето на думите му да прозвучи безочливо.